Написана на база събраната от граждани и колекционери от България информация за намираните домонетни форми за размяна, както и на показаните от колекционери нумизматични материали на изложбата, съпътстваща международната конференция "Тракия Понтика 87". Издадена през 1993 г. Под същото заглавие през 1991 г. проучването бе предложено като доклад на международната конференция "Тракия Понтика 91" с обявена тематика "Търговските взаимоотношения в района на Тракия Понтика през I хилядолетие пр.н.е." (наше писмо предложение до Организационния комитет, съпроводено с изискваните за конференцията материали от 18.09.1991 г. и обратна разписка за получаването му от 24.09.1991 г.), но в последния момент не бе допуснато за участие от организаторите на конференцията поради "неотговаряне на темата на конференцията". Преди изпращането на материалите за конференцията на организаторите, с оглед запазване приоритет върху новия нумизматичен материал и направените изводи, текста на проучването бе регистриран в "Авторско право" (документи 249/23.05.1991 и VB 1145/27.05.1991). През 1992 същото проучване на български език бе прието за публикуване в списание "Балкански древности", но не е отпечатано досега. Двама отговорни представители на Организационния комитет на конференцията "Тракия Понтика 91", след запознаване с представените от нас материали за конференцията, изнесоха доклади на други международни конференции в чужбина на тази тема без цитиране на проучването ни и без отбелязване, че неизвестните до тогава едностранни монети-стрели са показани за първи път от колекционери по повод конференциите "Тракия Понтика".
В проучването е направен кратък преглед на развитието на средствата за размяна, при обръщане специално внимание на периода VIII-VII в.пр.н.е. и района на северозападното Понтийско крайбрежие. На фона на историческите събития, свързани със създаването на гръцките градове по Понтийското крайбрежие е разгледано създаването и използването на специфичните домонетни средства за размяна, каквито са монетите-стрели. Направена е класификация на единствено познатите до 1991 г. монети-стрели, имащи ребра от двете си страни, определени поради това като двустранни монети-стрели.
Представени са неизвестните дотогава монети-стрели намирани на територията на днешна България, имащи ребро само от едната си страна и определени поради това като едностранни монети-стрели. Част от тях имат допълнителни изображения котва, котва и буквата A, само буквата A и дори магистратски инициали. На база изображенията и буквените инициали тези едностранни монети-стрели са определени като отливани в Аполония Понтика в началото на V в.пр.н.е. Едностранните монети-стрели отразяват началото на един нов етап от производството на домонетни средства за размяна на територията на северозападното понтийско крайбрежие, когато отделни градове от района започват да създават собствени домонетни форми. За Аполония Понтика това са едностранните монети-стрели, за Истрия това са лятите колела с градски инициали, за Олбия това са лятите делфини, за Керкинитида това са лятите стрело-делфини и т.н.
В проучването е достигнато до извода, че разглеждания район представлява един трети център на възникване на оригинално монетно производство през VIII-VII в.пр.н.е., използващ различни от дотогавашните тегловни системи, вид метал, технология на изработка и форма на средствата за размяна. Водеща роля в създаването на тези специфични средства за размяна според проучването е имала Аполония Понтика.
Публикувани са следните нови типове домонетни средства за размяна:
Събраната нова информация от колекционерите за местонамирането като единични екземпляри на около 350 броя монети-стрели показва, че те са били употребявани в значително по-голяма степен от колкото се предполагаше до преди 1991 г.
Предстои издаването на непознати досега двустранни монети-стрели с допълнителни символи, определящи мястото им на отсичане.
Студията се състои от 11 самостоятелни, тематично обединени статии. Публикувани са неизвестни до този момент 3 типа и 6 подтипа ранни одриски владетелски монети.
На база сведения за местонамирането на единични находки от малкономинални сребърни монети, единични и колективни находки от бронзови монети и на база нови тълкувания на изображенията, символите и надписите върху одриските владетелски монети са представени доводи за съществуването след Терес I на два родствени клона на одриската династия и основните територии, контролирани от всеки клон на династията. Дадена е родословната схема на династията и графично представяне на прехвърлянето на властта между владетелите от двата родствени клона. Представени са доводи от нумизматичен характер, че Хебризелм и Котис I са синове на Севт I, както и че Сараток не е неизвестен династ от района на югозападна Тракия, а одриски владетел. На база местонамирането на новия нумизматичен материал и едно ново тълкуване на сведенията от изворите са определени изходните територии на одрисите, разположени по горните и средните течения на реките Марица и Тунджа, територии на които се създава и укрепва ранното Одриско царство.
Владетелите от първия (старши) клон на династията Спарадок, Севт I, Хебризелм, Котис I и Керсеблепт са контролирали райони главно по средното и долното течение на река Марица и след Севт I въвеждат като династически символ в монетосеченето си изображението на коничен съд с две дръжки, вероятно свързан с култа към Великата богиня майка.
Владетелите от втория (младши) клон на династията Ситалк, Меток, Аматок и Терес II са контролирали райони главно по горните и средни течения на реките Марица и Тунджа (а не по течението на река Арда, както се считаше досега) и след Ситалк въвеждат като династически символ в монетосеченето си изображението на двойна брадва, вероятно свързвана с култа към Дионис.
В проучването са изказани и редица други нови виждания, свързани с историята и монетосеченето на Одриското царство за разглеждания период от време, като е публикуван един значителен нов нумизматичен материал от частни колекции от България с данни за местонамирането му.
В резултат на проучването се установява, че в одриските владетелски монети за първи път в световното монетосечене се въвежда поставянето на портретни изображения на реални човешки личности (на одриските владетели Сараток, Меток, Хебризелм и Котис I); за първи път в световното монетосечене се въвежда поставянето на династически символи, специално създадени за монетосеченето и поставяни на опаковата страна, определяща от името на кого се отсича дадената емисия монети; вероятно въвеждане и използване за първи път в световното монетосечене на сечени бронзови владетелски монети. Посочени са конкретни доводи, че изображенията и символите от одриските владетелски монети не са заимствани от монетосеченето на гръцките градове от тракийските крайбрежия, а представляват утвърдени тракийски политически и религиозни символи, представяни с възприетата в ранното антично монетосечене символика. Представени са редица доводи за това, че най-малкото значителна част от одриските владетелски монети са отсичани във вътрешността на Тракия, а не в монетарниците на гръцките градове от тракийските крайбрежия.
Новопубликуваните типове ранни одриски владетелски монети в проучването са:
Проучването е превод с незначителни съкращения на студията "Одриското царство от края на V до средата на IV в.пр.н.е. Приноси към проучване монетосеченето и историята му".
До 1980 г. монетите на Месамбрия са били обект на частични проучвания, като даване описанията на някои от тях в съответните раздели на каталозите на големите световни музеи, общите каталози за античното монетосечене и специализирани статии и проучвания. Между 1980 и 1986 г. Карайотов публикува няколко проучвания, обобщени в дисертацията "Монетосеченето на Месамбрия през елинистическата епоха (250-72/71 г.пр.н.е.)" от 1985 г. На база тези проучвания през 1992 г. от Карайотов бе издадено и първото цялостно проучване, озаглавено "Монетосеченето на Месамбрия", допълнено и издадено през 1995 г. на английски език под заглавието "The coinage of Messambria" vol. I. В посочените проучвания са публикувани известните дотогава монети на Месамбрия, като подробно са разгледани разделите, засягащи главно златните статери, тетрадрахмите и бронзовите монети от типа "Атина Алкидемос".
В предлаганото ново изследване е обърнато внимание на сравнително по-малко проучените раздели от монетосеченето на Месамбрия VI-I в.пр.н.е., отнасящи се главно към бронзовото монетосечене на града. Направен е опит да се определят различните номинали бронзови монети и средните им тегла, теоретичните тегла на отделните номинали, както и наименованията на всеки един от номиналите при използване главно на нумизматичния материал за западнопонтийските градове, съхраняван в частни колекции. Известните монети на Месамбрия са разгледани в предполагаемия хронологичен порядък на отсичането им, като за еднотипните монети, сечени в продължителен период от време, са посочени характерните различия, появяващи се в годишните им емисии. Разгледани са контрамарките на Месамбрия, надпечатаните с тях монети на града, връзката им с отсичаните по това време типове градски монети, както и влиянието на определени исторически събития върху монетосеченето на града. Представени са и непубликуваните досега монети, сечени след IV в.пр.н.е. по подобие на монетите на Месамбрия, вероятно от съседните на града тракийски племена.
В проучването е включена и издадената през 1988 г. статия "На коя Месамбрия принадлежат монетите от типа "глава на Дионис - грозд"?" допълнена с нов нумизматичен материал.
Публикуваните в проучването нови типове монети са:
Предлаганата студия се състои от четири тематично обединени статии, занимаващи се с някои осъществявани през II-I в.пр.н.е. монетосеченета, свързани преди всичко с района на югозападна Тракия.
В първата статия са разгледани тетрадрахмите от Тасоски тип II период, отсичани през II-I в.пр.н.е. Първите емисии от тях принадлежат на Тасос, който отсича сравнително малка част от монетите от този тип. Това негово монетосечене е съпроводено и последвано от отсичането в съседни на Тасос райони на многобройни емисии подражания на оригиналните тетрадахми, изпълнени в един близък до оригиналния, а в някои случаи и леко варваризиран стил. Посочени са доводи за вероятната възможност първите подражателни емисии да са отсичани от Македонското царство. Установява се, че най-големи количества от тези подражателни емисии са отсичани от Рим за обезпечаване на политическите му цели в Тракия, като са отбелязани тези от тях, които могат да се определят и датират сравнително точно. Посочени са и отделни емисии, които са били отсичани от Понтийското царство по време ма военните му действия срещу Рим в Тракия.
След като Рим отнема независимостта на Тасос, под контрола на римските наместници продължава отсичането на големи количества късни подражания, представляващи варваризирани и силноварваризирани тетрадрахми от Тасоски тип II период. Подобни монети са отсичани и във вътрешността на Тракия в местни монетарници, намиращи се под контрола на отделни племенни групи или владетели от тези земи.
В проучването е направен опит да се създаде класификация на това имащо много издатели монетосечене, да се извърши определянето на някои от тях, както и да се посочат хронологичните граници на отсичането на тетрадрахмите от основните класификационни групи.
Във втората статия е публикувана част от една разпиляна колективна находка от варваризирани тетрадрахми от Тасоски тип II период, даваща възможност на база на конкретен нумизматичен материал да се определи от името на кого са били отсичани тетрадрахмите от същия тип с надписа KOTUOS CARAKTHR.
В третата статия, на база наблюдения върху голямо количество непубликуван нумизматичен материал с разгледано едно малко познато, но изключително интензивно монетосечене на варваризирани и силноварваризирани бронзови и сребърни монети от типовете съответно "младежка глава на речен бог - тризъбец" и "глава на нимфа - нимфа седнала на нос на кораб". Представени са доводи, че то представлява осъществявано през I в.пр.н.е. монетосечене, извършвано под контрола на съюзното на Рим тракийско Сапейско царство.
В четвъртата статия е публикуван един неизвестен досега тип тракийски тетрадрахми с надпис от опаковата страна BAС (или S) ILEOС (или S) ROIMHTALKOU, които са вероятно едни от последно отсичаните емисии тракийски тетрадрахми и са разгледани различните възможности за установяване от името на кого са отсичани те.
Дадена е информация за съществуването на имитативни бронзови монети от различни типове бронзови монети на Реметалк I и са посочени доводи от кого е осъществявано това монетосечене.
Публикуваните в проучването неизвестни типове монети са:
лице: Безбрада мъжка глава (бюст?) надясно. Част от кръгово разположен надпис, съставен от комбинация от гръцки и латински букви, лигатури от букви, черти и точки. Зад главата буквата A изпълнена с по-голям шрифт. Надписа и изображението във плътен кръг.
опако: Триредов надпис BAСILEOС/ROIMHTALKOU Зрънчест кръг.
Студията е съставена чрез обединяване разделите, разглеждащи контрамарките на Аполония, Месамбрия и Одесос III-I в.пр.н.е. от издаденото проучване на автора "Месамбрия Понтика. Приноси към проучване монетосеченето на града VI-I в.пр.н.е." и подготвените за печат проучвания на автора "Аполония Понтика. Приноси към проучване монетосеченето на града VI-I в.пр.н.е." и "Одесос. Приноси към проучване монетосеченето на града IV-I в.пр.н.е." Към тях са добавени едно начално разглеждане на контрамаркирането на монети на западнопонтийските градове от наместниците на понтийския владетел Митридат VI, извършвано в района на западнопонтийското крайбрежие и общите изводи, които могат да се направят на база резултатите от проучването на контрамарките на разглежданите съседни западнопонтийски градове.
При обобщеното разглеждане на значителното по интензивност и обхват контрамаркиране на монети от района на югоизточна Тракия през III-I в.пр.н.е. в проучването е достигнато до извода, че съществуват два характерни негови етапа.
Първия, ранен етап на контрамаркиране започва непосредствено след унищожаването на монархията на Лизимах и условно можем да означим продължителността му от втората четвърт до края на III в.пр.н.е. През този етап от района на разглежданите градове масово контрамаркират монети Аполония и Одесос.
По реда на въвеждането им ранните контрамарки на Одесос са:
По реда на въвеждането им ранните контрамарки на Аполония са:
Втория, късен етап на контрамаркиране започва с новата рязка промяна на политическите и икономическите условия, свързани с проникването и настаняването първоначално на Понтийското царство, а след това и на Рим в тези територии, като продължителността му условно можем да означим от втората четвърт до края на I в.пр.н.е. През този етап първоначално наместниците на понтийския владетел Митридат VI контрамаркират определени емисии монети на западнопонтийските градове, а след това от разглежданите градове Аполония и Месамбрия извършват също едно значително контрамаркиране главно на собствени типове монети, част от които преди това контрамаркирани с понтийския тип контрамарки.
По реда на въвеждането им разглежданите късни контрамарки от района на западнопонтийското крайбрежие са както следва.
Контрамарка на наместниците на понтийския владетел
Контрамарка на наместниците на понтийския владетел "звезда" поставяна на голямономинални бронзови монети от различни типове на западнопонтийски градове.
Контрамарки на Месамбрия:
Контрамарки на Аполония:
В проучването са публикувани редица неизвестни досега контрамарки и типове контрамаркирани монети от района на западнопонтийското крайбрежие.
Студията съдържа 15 тематично обединени статии, разглеждащи отделни периоди от монетосеченето и историята на племената и владетелите от земите на Одриското царство и съседните му югозападни територии от края на VI до средата на IV в.пр.н.е.
Възприетия подход в проучването е да се обръща внимание на директно идващата от земите на древна Тракия информация, свързана с монетосеченето и монетната циркулация, тази информация да се допълва с данни от известните епиграфски и археологически паметници до достигането на логични изводи свързани с разглежданите проблеми и едва след това да се търси подкрепа за тези изводи в оскъдните и често пъти противоречащи си сведения свързани с политическата история на древна Тракия от изворите, а не както е възприето досега, на база сведения от изворите да се правят опити за обясняване особеностите на монетосеченето и монетната циркулация от земите на древна Тракия и търсене на отговори на свързани с тях неясни исторически събития.
За тракийските земи известния материал от изворите напоследък не се увеличава, новите епиграфски паметници се появяват много рядко и обикновено носят ограничена във времето информация, свързана главно с с отделни малки територии на древна Тракия. В същото време рязко се увеличава в качествено и количествено отношение новия нумизматичен материал от всички земи обитавани от траките. Изображенията, символите и надписите от тракийските монети при това представляват едни от най-сигурните автентични тракийски политически документи, а местонамирането им в определени случаи предоставя сравнително най-точни данни за териториите в които са живели техните тракийски издатели и основното тракийско население за което са били предназначени тези монети.
Възприетия подход в проучването, според автора, дава възможност да се активизира търсенето и намирането на възможно най-достоверните за рамките на досегашните познания отговори на големия брой неясни въпроси, свързани с миналото в земите на древна Тракия.
В студията са разгледани редица нови виждания, свързани с тълкуване изображенията, символите и надписите върху тракийските племенни и владетелски монети. Представени са доводи за отсичането от одрисите на сребърни и бронзови монети от типа "силен и нимфа" и е направен опит да се определят териториите, контролирани от одриското племенно обединение на база събраните от автора сведения за местонамирането в земите на Тракия на отсичаните от одрисите монети от типа "силен и нимфа". Оказва се, че най-големи количества от тях се намират в земите от териториите влизащи в състава на Одриското царство още от времето на първите му владетели, като част от тези племенни монети продължават да се отсичат паралелно с най-ранните одриски владетелски монети. В същите тези земи по времето на първите одриски владетели се отсичат и неизвестните доскоро бронзови монети от типа "силен и нимфа". (виж Ранни племенни бронзови монети от голям номинал от Тракия). В очертаната с находки на монети от типа "силен и нимфа" и монети на ранните одриски владетели територия на Одриското царство, в развалините на тракийски жилища се намират и редица характерни, несрещащи се в други райони култови фигури, неслучайно свързани чрез изображенията си с ранните одриски владетелски монети (виж Еднакви символи от земите от горните и средните течения на реките Марица и Тунджа в култови предмети, владетелски регалии и употребяваните от местните жители одриски владетелски монети от средата на V до средата на IV в.пр.н.е.). Съществуването на значителното по количество и разнообразие на номинали анепиграфно тракийско племенно монетосечене от типа "силен и нимфа" на територии, попадащи от най-ранни времена в земите на Одриското царство, влиза в противоречие с наложилото се досега мнение, че не са били отсичани одриски племенни монети, както и че монетите от типа "силен и нимфа" са отсичани от Тасос или от обитаващите Родопите независими племена, след като точно в тези райони на Тракия те не се намират. С оглед пълното изясняване на поставените в проучването въпроси е извършено кратко критично разглеждане на ранното Тасоско монетосечене и са посочени редица нови виждания за отсичаните от Тасос от края на VI до средата на V в.пр.н.е. автономни монети (за въпросите, свързани с ранното монетосечене на Тасос виж Принос към проучване племенното монетосечене на южна Тракия от края на VI до края на V в.пр.н.е.).
В студията е направено обстойно разглеждане на монетосеченето на считания за тракийски династ Сараток. Представени са доводи, че Сараток не е отсичал бронзови монети от малък номинал, а отдаваните досега на него бронзови монети принадлежат на Дионисопол. Дадена е информация за намирането в земите на днешна България на още 58 сребърни монети на Сараток, по брой надхвърлящи общото количество на намираните досега сребърни монети на останалите ранни одриски владетели, както и редица други доказателства, че Сараток не е династ от югозападна Тракия, а одриски владетел от средата на V в.пр.н.е. Аргументирана е хипотезата, че познатото от изворите име на най-известния одриски владетел Ситалк всъщност е името на популярното му прозвище, докато собственото му тракийско име, поставяно върху отсичаните от него монети е Сараток (виж Отсичани ли са бронзови монети от името на Сараток в Тракия и Една нова хипотеза, свързана с известния само от монетите си Сараток).
Публикувани са два неизвестни типа голямноминални ранни одриски владетелски бронзови монети, които най-вероятно принадлежат на Меток. Поради наличието на неизвестните до скоро голямономинални ранни одриски племенни бронзови монети от типа "силен и нимфа" е направено едно допълнително разглеждане на кого принадлежат бронзовите монети "протоме на кон в галоп надясно - сферичен съд с една (две?) дръжки в малък вдлъбнат кръг", тъй като наличните букви от надписа дават възможност той да бъде възстановяван като SARATOKO, SATOKO, SEUQO и MHTOKO. Изказано е мнението, че най-вероятно това са монети на Севт I, но точен отговор ще може да се даде едва след намирането на екземпляр от тези монети с някоя от липсващите букви от надписа (виж Неизвестен тип бронзови монети на Меток (?) или тракийски подражания на одриски владетелски монети (?), създадени чрез комбинация от изображения от различни типове монети на Меток и Неизвестен тип бронзови монети на Меток (?) или Терес II (?) или тракийски подражания на одриски владетелски монети (?), създадени чрез комбинация от различни типове монети на Меток и Аматок).
На база на събрания нов нумизматичен материал, както и с използване на информация от други вече публикувани одриски владетелски монети , в отделна статия е доразвито изказаното в предишни публикации мнение за отсичането на голяма част от ранните одриски владетелски монети в монетарници от вътрешността на Тракия, а не в монетарници на гръцките градове от крайбрежието на Тракия (виж Нови доводи за отсичането на одриски владетелски монети в монетарници от вътрешността на Тракия).
На база известните до 1965 г. пет подражания на бронзови монети на Маронея от типа "кон в галоп - лоза с гроздове" е направено първото проучване на причините за появата на това тракийско имитативно монетосечене. До този момент ни е известно публикуването на още осем такива монети, което досега даваше основания да се счита, че това е едно локално имитативно тракийско монетосечене. Но наблюденията ни върху попадащите в колекционерите в България подражания на монетите на Маронея от типа "кон в галоп - лоза с гроздове" показват, че това са най-често срещаните имитативни бронзови монети от IV в.пр.н.е., обслужващи голяма част от югоизточните територии на ранното Одриско царство, а поради тяхното голямо количество те не могат да бъдат приемани за резултат на едно локално имитативно монетосечене. По този повод това ранно имитативно бронзово монетосечене е разгледано подробно (виж Принос към проучване подражанията на бронзовите монети на Маронея, отсичани във вътрешността на Тракия). В хода на проучването е направен паралел с късните подражания на монетите на Маронея, като са публикувани екземпляри от неизвестен тип подражания на бронзови монети на Маронея.
В отделна статия е разгледано монетосеченето на Кетрипор, като е дадена информация за съществуването на един неизвестен досега тип бронзови монети на този владетел. Изказано е ново мнение, свързано с избора на изображенията и символите от монетосеченето на Кетрипор, като е посочена приемственността и връзката им с осъществяваното по това време одриско владетелско монетосечене (виж Монетосеченето на Кетрипор - владетел от земите на Тракия в средата на IV в.пр.н.е.).
Въпреки, че първоначално в студията не бе планирано разглеждане монетосеченето от земите на Тракия след победите на Филип II от 341 г.пр.н.е., с оглед подпомагане започнали проучвания е направено съобщение за съществуването на неизвестните досега бронзови монети от малък номинал от типа "глава на Аполон надясно - котиле?; котилискус?" с легендите FILH или DHMHTRIO, както и събраната от колекционерите информация за монетите от същия тип с инициалите FI, FIL, монограм на база буквите FILH и монетите на Кипсела от типа "глава на Хермес - котиле?; котилискус?" (виж Монети от типа "глава на Аполон надясно - коничен (култов?) съд с две дръжки (котиле?; котилискус?) с неизвестните легенди FILH и DHMHTRIO).
На база изображенията и надписа от една намерена в района на югозападна Тракия неизвестна като тип тетрадрахма с изображение на лицевата страна на глава на Аполон с дълги спускащи се назад коси наляво и на опаковата страна на лъв с къса грива в ход надясно в проучването тя е определена за принадлежаща към монетосеченето на неизвестен досега владетел от териториите, включващи земите на Пеония и съседните и тракийски земи по поречието на река Струма от средата на V до началото на IV в.пр.н.е. (виж Неизвестна тетрадрахма с надписа EUDETIO).
Изхождайки от съществуването на една непубликувана досега тетрадрахма от тъй наричаните "варваризирани" подражания на монети на Патрай, за отсичането на опаковата страна на която е употребен печат с който са отсичани и оригинални тетрадрахми на Патрай, в отделна статия е разгледано монетосеченето на този пеонски владетел и е предложено датиране на ранните и късните му емисии тетрадрахми, като е представена събраната от автора информация за състава на Режанската находка (виж Към монетосеченето на Пеония).
Публикуваните в проучването нови типове монети са:
До отпечатване на настоящата студия не бе извършено едно цялостно проучване, разглеждащо монетосеченето и историята на града IV-I в.пр.н.е. В края на XIX век бе направено едно кратко разглеждане на познатите дотогава златни и сребърни монети на Одесос (Muller, 1855/1857; Muller, 1858), а в началото на XX век бяха публикувани седем страници, разглеждащи познатите до тогава петнадесет типа монети на Одесос (Pick und Regling, 1910, 519-525). По късно се публикуваха и няколко статии, в които бе дадена информация за няколко нови типове монети на Одесос и градски контрамарки (Герасимов, 1960, 59-69; Герасимов, 1946, 51-81). Отсичаните монети от благородни метали на града напоследък бяха разгледани отново в две основни проучвания (Рогалски, 1978, 3-14; Price, 1991, 191-196).
Настоящата студия има за цел да представи едно възможно по-пълно обобщено разглеждане монетосеченето и историята на Одесос през IV-I в.пр.н.е. и се състои от десет тематично обединени статии (раздели) и каталог на различните типове монети на Одесос, включително и контрамаркираните в монетарницата му монети.
Одесос е името на античното селище, основано между 593 и 558 г. пр. н. е. от милетски колонисти на територията около морския залив на днешния град Варна.
Археологическите находки от района на Одесос и разположените сравнително в близост около него древни поселения по крайбрежието дадоха възможност зараждането на най-ранното организирано общество в европейските земи да се търси именно в този район и да се датира от V хилядолетие пр. н. е. В края на XV в. пр. н. е. тези земи са били заселени от компактни маси тракийци, които владеели и крайбрежните ивици. Запазените сведения от изворите и проучванията на археологическия материал показват ранните контакти между местното население и малоазийските народи. Въпреки това, на територията на западнопонтийското крайбрежие до VII в. пр. н. е. не се създават големи нетракийски поселения.
След основаването на Аполония и Истрия от йонийските колонисти, като важен опорен пункт между тях възниква Одесос. Поради оскъдните сведения от изворите възстановяването на историята на града през V-I в. пр. н. е. понастоящем се извършва главно по археологическите находки, като една значителна информация предоставят изображенията и надписите от различните емисии монети, отсичани в монетарницата на Одесос.
Вероятно поради наличието на граждани от тракийски произход в Одесос е проникнал култа към местното тракийско божество Дарзалас, известно по-късно като Великия бог и неговия култ е доминирал над култа на главното божество на йонийските колонии Аполон. Едновременно с Великия бог е била почитана неговата съпруга Великата богиня. Други почитани божества са Деметра, Хермес, Атина и Артемида, като сведения за техните култове и изображенията на техни култови статуи са достигнали до наши дни главно посредством изобразяването им върху различните типове градски монети.
Както и останалите западнопонтийски градове в периода V-I в. пр. н. е. Одесос е имал едно относително автономно съществуване, прекъснато по време на владичеството на Лизимах. Сведения за това предоставят използваните в града собствени и контрамаркирани чужди монети, главно тези на Лизимах.
Голямото икономическо издигане на Одесос започва след смъртта на Лизимах и може да се установи и чрез съпоставката между неговото монетосечене и това на останалите градове от района. По това време града отсича големи емисии златни и сребърни монети. Към средата на II в. пр. н. е. Одесос засилва връзките си с Понтийското царство. По времето на Митридат VI града е една от базите му в подготовката на военните действия срещу Рим, като по това време се отсичат редица характерни емисии тетрадрахми. След пораженията на Митридат VI започва един период на упадък на западнопонтийските градове, включително и на Одесос, което намира характерно отражение в неговото монетосечене. Този упадък се засилва след възхода на Гетското царство около средата на I в. пр. н. е., когато редица градове са разграбени и загубват своето предишно значение. По това време западнопонтийските градове загубват своя преимуществено гръцки характер и се превръщат в гръцко-тракийски селища. Особено характерен е случая с Одесос, отразен и в значителната промяна на изображенията от последните му автономни емисии монети.
Публикуваните в проучването нови типове монети, контрамарки и контрамаркирани с тях монети в монетарницата на Одесос са:
Студията се състои от четири самостоятелни, тематично обединени статии.
В първата статия е представена информация за публикуваните напоследък неизвестни до тогава типове одриски племенни и ранни владетелски монети, съхранявани в частни колекции в България. На база тяхното проучване и събраните сведения за местонамирането на голям брой ранни одриски владетелски монети от частни колекции са представени по-значителните резултати от извършените нови изследвания за ранното тракийско племенно и владетелско монетосечене.
За придобиването на по-точна представа за ранното одриско монетосечене в студията е даден каталог на публикуваните до 1999 г. ранни одриски владетелски монети. В каталога са представени известните на автора сведения за количествата монети от всеки един тип, намиращи се в обществени и частни колекции.
Във втората статия са публикувани събраните от автора сведения за малкономинални бронзови монети, вероятно отсичани в градове от района на югоизточните тракийски крайбрежия. Това са монети на опаковата страна на които е изобразен коничен съд с две дръжки, придружен от легендите KUYE, BISAN, HR/AI, SA, AD и A/D, както и възможните градски (?) или владетелски (?) монети с FI, FIL, FILH и монограм на база буквите FILH. Известните и сигурно определените от тях са тези на Кипсела и Бизанте. Посочени са доводи, че останалите принадлежат най-вероятно съответно на Хиерон Тейхос (или Хереон/Хереум ?), Салимбрия (или Сале ?, или Самотраки ?), Адирас/Атирас и Филис/Филеа. Счита се, че това осъществявано през първата половина на IV в. пр. н. е. градско монетосечене е повлияно от монетосеченето на одриските владетели от клона на династията с представители Севт I, Хебризелм, Котис I и Керсеблепт, тъй като само в техни монети на опаковата страна се поставя същото изображение на коничния съд с две дръжки, приет за династически символ в монетосеченето им. Достигнато е до извода, че в поставените под контрол тракийски територии одриските владетели са създавали опорни бази, състоящи се от тракийски селища (някои от които известни от надписите върху тракийските съдове от благороден метал), разположени в близост до тях или в тях владетелски резиденции, известни светилища (култови центрове), малки укрепени градчета (и пристанища).
В третата статия е направено кратко разглеждане на хемидрахмите на Тракийски Херсонес, като са представени доводи, че тези монети представляват конфедеративно монетосечене на градовете от полуострова. Публикувана е хемидрахма на която са дадени буквите AM/A и разположена до тях двойна брадва с дръжката надолу. Разгледани са възможностите, поради които върху тази емисия монети са поставяни необичайни за разглеждания монетен тип инициали и изображение. Представени са доводи, че най-вероятно тези монети са отсечени между 359-356 г. пр. н. е. като водеща емисия към изплащаните данъчни вноски на градовете от Тракийски Херсонес към Аматок.
В четвъртата статия са разгледани имащите през V в. пр. н. е. най-голямо разпространение в югоизточната част на Одриското царство монети от типа "глава на Горгона - вдлъбнат квадрат" и са публикувани подражателни емисии, отсичани в монетарници от вътрешността на Тракия, вероятно под контрола на одриските владетели. Изказано е предположението, че тези анепиграфни монети вероятно представлява едно конфедеративно монетосечене на градове от района на Пропонтида, с които са били изплащани част от данъчните задължения към Одриското царство.
Предстои издаването на първата и четвъртата статии на английски език.
Публикуваните в проучването нови типове монети са:
Студията се състои от дванадесет тематично обединени статии, написани между 1980-2000 години, включително с едно обединяващо ги разглеждане на историческите събития в земите на източна Тракия от края на IV до края на III в. пр. н. е. Някои от тези статии или отделни части от тях са били изнасяни като доклади, други са били предлагани и приемани за публикуване в специализирани списания, но досега нито едно от тези проучвания не е било отпечатвано.
В резултат на дългогодишно събиране на информация за попадащите в граждани и колекционери от България антични монети (включително с данни за тяхното местонамиране) и при обръщане специално внимание на тракийските подражателни анепиграфни типове бронзови монети (в повечето случаи непознати на изследователите и невземани под внимание при извършваните проучвания) е направен опит за едно по-точно определяне териториите на самостоятелните политически обединения от земите на древна Тракия през елинистическата епоха, включително и на тези от тях, за които до настоящия момент няма конкретни сведения в изворите и епиграфските паметници. Чрез издирването на информация за значителния брой подражателни анепиграфни типове бронзови монети и определяне районите в които най-често те се срещат са очертани основните територии на по-значителните тракийски племенни обединения и големи племена, обитаващи източна Тракия в разглеждания период от време.
При подреждането на тематично обединените статии от студията се е изхождало от възможно по-точно придържане към хронологичната последователност на развитието на историческите събития, на хронологията на политическата дейност на известните владетели от земите на източна Тракия, както и на анонимните засега владетели, заставали през III в.пр.н.е. начело на големите племена или племенни обединения от района. С оглед представянето на главно анепиграфното подражателно монетосечене от земите на древна Тракия през разглеждания период от време и преди всичко монетосеченето на тракийските племена от гетската общност, от племената и племенните общности заемащи територии населявани според изворите съответно от кробизите,нипсеите и скирмианите, това е направено в четири последователни статии. Разгледано е възникването на характерния за елинистическата епоха "варваризиран" стил на тракийското, главно анепиграфно монетосечене, стил имащ основите си в ранното тракийско племенно монетосечене, стил запазил се по-късно до началото на I в. от н.е. Представени са непубликувани тракийски анепиграфни подражателни монети и на база районите на тяхното местонамиране е определено от името на кого са били отсичани многобройните емисии от тези монети, в повечето случаи значително превишаващи по количества монетите на съвременните им тракийски владетели.
В студията са разгледани отново монетите на известните владетели от земите на източна Тракия като Севт III, Филемон(?)/Филетас(?), Деметриос, бронзовото монетосечене на Лизимах, отсичаните в земите на Тракия ранни типове монети на Антигон II Гонат и техните тракийски подражания, монетите на Ройгос (на неговото политическо обединение, неговите преки наследници, както и подражателното им монетосечене), монетосеченето на Адей и ставащите все по-голям брой типове монети с легендите SKOSTOKOU, за които са приведени и нови доводи, позволяващи да се предполага съществуването през III в.пр.н.е. на двама владетели с името Скосток. В отделна статия е развита по-подробно една хипотеза, свързана с бронзовите монети с легендите AGAQO, AGAQ и AGA и са представени нови доводи на кого принадлежи контрамарката "кукумявка", посттавяна главно на монети на Лизимах. В обобщаващото разглеждане на историческите събития в района на източна Тракия през III в.пр.н.е., освен представения в студията значителен брой нови типове тракийски владетелски монети и тракийски анепиграфни племенни монети е направен и кратък преглед на извършваното по това време монетосечене на келтските владетели в земите на Тракия.
Представен е каталог на различните собствени типове владетелски монети, както и на отсичаните подражателни анепиграфни типове монети на племенни обединения от земите на източна Тракия от края на IV до края на III в. пр. н. е. с отбелязване на известните на автора екземпляри от всеки отделен тип.
Публикуваните в проучването нови типове монети на вече известни владетели и в по-голямата си част неизвестни засега монети на племенни предводители от земите на източна Тракия са:
Студията "Нови приноси към проучване контрамаркирането на монети от района на западнопонтийските градове през III-I в. пр. н. е." допълва със значителен непознат до сега нумизматичен материал и с нови доводи направените основни изводи в отпечатаната през 1997 г. студия "Принос към проучване контрамаркирането на монети на западнопонтийските градове Аполония, Месамбрия и Одесос III-I в. пр. н. е." и може да се разглежда като една нейна втора част. В новата студия е разгледано подробно и контрамаркирането на монети от намиращия се в близост до западнопонтийското крайбрежие град от вътрешността на Тракия Кабиле, дало възможност да се коригират някои изводи, свързани с началото и хронологията на отсичаните бронзови монети на този град.
При обобщеното разглеждане на значителното по интензивност и обхват контрамаркиране на монети от района на югоизточна Тракия през III-I в. пр. н. е. в двете студии се потвърждава извода за съществуването на два открояващи се негови етапа.
Първия, ранен етап на контрамаркиране, започва непосредствено след унищожаването на монархията на Лизимах, като продължителността му може да се определи от втората четвърт до края на III в. пр. н. е. През първия му подетап (втората четвърт на III в. пр. н. е.) интензивно контрамаркират монети Аполония и Одесос, докато Месамбрия извършва едно ограничено контрамаркиране с указателна цел. През втория му подетап (третата четвърт на III в. пр. н. е.) интензивно контрамаркират монети Аполония и Кабиле, докато Одесос извършва едно сравнително ограничено контрамаркиране.
По реда на въвеждането им ранните контрамарки на Одесос са:
По реда на въвеждането им ранните контрамарки на Аполония са:
По реда на въвеждането им ранните контрамарки на Месамбрия са:
По реда на въвеждането им ранните контрамарки на Кабиле са:
Втория, късен етап на контрамаркиране, започва с нова рязка промяна на политическите и икономическите условия, свързани с проникването и настаняването първоначално на Понтийското царство, а след това и на Рим в тези територии, като продължителността му може да се определи от втората четвърт до края на I в. пр. н. е., а в отделни случаи и в началото на I в. През този етап първоначално наместниците на понтийския владетел Митридат VI контрамаркират с указателна цел определени емисии монети на западнопонтийските градове, а след това от разглежданите градове Аполония и Месамбрия извършват съвместно с разположените на север западнопонтийски градове едно значително контрамаркиране главно на собствени типове монети.
По реда на въвеждането им разглежданите късни контрамарки от района на западнопонтийското крайбрежие са както следва.
Контрамарка на наместниците на понтийския владетел
Контрамарка на наместниците на понтийския владетел "звезда" поставяна на голямономинални бронзови монети от различни типове на западнопонтийски градове.
Контрамарки на Месамбрия:
Контрамарки на Аполония:
Направените изводи при разглеждане контрамаркирането на монети на Аполония, Месамбрия, Одесос и Кабиле, допълнени със сведения за монетосеченето, контрамаркирането и препечатването на монети от района на югоизточна Тракия през III-I в. пр. н. е. са дадени в обобщаващата статия "Контрамаркирането на монети в района на западнопонтийските градове през III-I в. пр. н. е.", отпечатана в студията на български и английски езици. В студията е представен и подробен каталог на различните типове контрамарки и контрамаркираните с тях собствени и чужди монети на разглежданите градове.
Предлаганото проучване има за цел да представи в превод на английски език първата част на отпечатаната през 1998 г. студия "Племена и владетели от земите на Одриското царство и граничните му югозападни територии от края на VI до средата на IV в. пр. н. е. Приноси към проучване монетосеченето и историята на древна Тракия" и се състои от самостоятелни тематично обединени статии. С оглед избягване препращането към издадените на български език цитирани проучвания, в началото на студията е дадена една вече отпечатана на английски език обзорна статия в която те са разгледани накратко (виж Информация за публикуваните между 1994-1999 г. неизвестни типове ранни тракийски монети от частни колекции и резултати от извършвани напоследък проучвания на база ранни тракийски племенни и владетелски монети главно от частни колекции, изнесена на конгреса по Тракология през 2000 г. в София). За получаване на една по-точна представа за ранното тракийско племенно монетосечене и ранното одриско владетелско монетосечене е добавен сравнително подробен каталог на ранните тракийски племенни монети и пълен каталог на публикуваните до 2003 г. ранни одриски владетелски монети. В каталога са представени и известните на автора сведения за количествата владетелски монети от всеки един тип, намиращи се в обществени и частни колекции (виж Каталог на ранните тракийски племенни монети от VI-V в. пр. н. е., на анепиграфни типове монети отсичани на територията на ранното Одриско царство и ранните одриски владетелски монети от VI - IV в. пр. н. е.).
Студията съдържа 6 тематично обединени статии.
За облекчаване хода на проучванията, осъществявани в отделните статии, в началото са разгледани характерните особености на основните изображения, допълнителните символи и комбинации от изображения и необичайни за дотогавашното монетосечене надписи от тракийските монети и на основание на достигнатите изводи е направен опит да се представят по-точно ранните тракийски приноси в античното монетосечене. Като принос в античното монетосечене е отбелязвано въвеждането за първи път в монетосеченето на нови необичайни номинали монети, нови изображения от лицевата и опаковата страна, нови символи, нови надписи и нови комбинации от изображения и надписи, които като идеи по-нататък се възприемат и доразвиват в отсичаните по-късно в античния свят монети. Изясняването на особеностите и приносите на ранното тракийско племенно и владетелско монетосечене дава възможност да се тълкуват по-точно редица изображения, символи, надписи и комбинации от изображения и надписи от тракийските монети и позволява да се допълват с достоверна информация оскъдните сведения от изворите и епиграфските паметници (виж Тракийски приноси в ранното племенно и владетелско монетосечене).
Поради невъзможност за непосредствено запознаване с някои проучвания и използването им посредством цитирания и коментарии в други достъпни изследвания, поради неправилна преоценка на отделни резултати от извършени досега проучвания, поради наличие на непознати на автора публикации или чрез привличане на допълнителни сведения и археологически материали може да се установи, че някои от така определените ранни тракийски приноси в античното монетосечене не са били осъществени най-напред в земите на Тракия, а в близък, по-ранен период от време в други райони на античния свят. Въпреки това, поради несъмнения тракийски приоритет на повечето от тях и поради най-малко бързото възприемане на новите идеи от развиващото се антично монетосечене, очакваме този раздел от проучването да спомогне за обръщане на полагащото се по-голямо внимание на информацията, която по принцип може да се извлече от тракийското монетосечене и местонамирането на тракийските монети, като допринасянето за приемането на един такъв извод и от скептично настроените изследователи е една от целите на това проучване.
Съществено място сред проучванията в тази студия е отредено на най-масово
отсичаните тракийски племенни монети, тези от типа "силен и нимфа". (Доводи,
че са тракийски племенни монети, че са отсичани в най-големи количества, както
и информация за районите на местонамирането им в Принос към проучване племенното
монетосечене от района на южна Тракия от края на VI до края на V в. пр. н. е.
(с допълнение от 2003 година)). Оказва се, че най-големи количества от тях се
намират в земите от териториите влизащи в състава на Одриското царство още от
времето на първите му владетели, като част от тези племенни монети продължават
да се отсичат паралелно с най-ранните одриски владетелски монети. В същите тези
земи по времето на първите одриски владетели се отсичат и неизвестните доскоро
бронзови монети от типа "силен и нимфа" (виж Ранни племенни бронзови монети
от голям номинал от Тракия (с допълнение от 2003 година)). В така очертаната
с находки на монети от типа "силен и нимфа" и монети на ранните одриски владетели
територия на Одриското царство, в развалините на тракийски жилища се намират
и редица характерни, несрещащи се в други райони култови фигури, неслучайно
свързани чрез изображенията си с ранните одриски владетелски монети (виж Еднакви
символи от земите по горните и средните течения на реките Марица и Тунджа в
култови предмети, владетелски регалии и употребяваните от местните жители одриски
владетелски монети от средата на V до средата на IV в. пр. н. е.). Съществуването
на значителното по количество и разнообразие на номинали анепиграфно тракийско
племенно монетосечене от типа "силен и нимфа" на територии, попадащи от най-ранни
времена в земите на Одриското царство, влиза в противоречие с наложилото се
досега мнение, че не са били отсичани одриски племенни монети, както и че монетите
от типа "силен и нимфа" са отсичани от Тасос или от обитаващите Родопите независими
племена, след като точно в тези райони на Тракия те не се намират. С оглед по-пълното
изясняване на поставените в проучването въпроси е извършено кратко критично
разглеждане на ранното Тасоско монетосечене и са посочени редица нови виждания
за отсичаните от Тасос от края на VI до средата на V в. пр. н. е. автономни
монети (за въпросите, свързани с ранното монетосечене на Тасос виж Принос към
проучване племенното монетосечене от района на южна Тракия от края на VI до
края на V в. пр. н. е. (с допълнение от 2003 година)).
Дългогодишното събиране на информация за местонамирането на попадащите в граждани
и колекционери от България антични монети показват, че докато в земите по горните
и средните течения на реките Марица и Тунджа доминират тракийските монети от
типа "силен и нимфа", в района на югоизточна Тракия най-често са били употребявали
ранните сребърни монети от типа "глава на Горгона - вдлъбнат квадрат, съставен
от малки квадратчета, оформящи кръст", монети отдавани от някои изследователи
с известни съмнения за принадлежащи към монетосеченето на Парион. Голяма част
от тях са били отсичани върху ядра с неправилна форма и занижен грамаж, като
съществуват емисии в които изображенията са предавани в характерен за тракийските
подражателни монети "варваризиран" стил. Явния тракийски произход на тези монети,
големите им количества и районите на тяхното местонамиране дават основания да
се предполага, че в земите на Одриското царство попадащи под контрола на старшия
клон на династията с представители Спарадок, Севт I, Хебризелм, Котис I и Керсеблепт,
като основни чужди сребърни монети за местните пазари са били използвани именно
монети от този тип (виж Отсичани ли са анепиграфни монети от типа "глава на
Горгона - вдлъбнат квадрат, съставен от малки квадратчета, оформящи кръст" на
територията на Одриското царство между средата на V и началото на IV в. пр.
н. е.? (с допълнения от 2003 година)).
Извършеното в тази студия разглеждане на монетосеченето и монетната циркулация в разположените на юг земи на Тракия показва, че монетите от типа "силен и нимфа" са били отсичани и използвани главно в изходните одриски племенни територии, разположени по горните и средните течения на реките Марица и Тунджа. Със създаването на Одриското царство неговите владетели преустановяват отсичането на всички типове тракийски племенни монети с изключение тези от типа "силен и нимфа". Вероятно необходимостта от налагането на водещата роля на одрисите над останалите тракийски племена е основната причина да не се прекратява дотогавашното одриско племенно монетосечене и то да продължи най-малко до началото на IV в. пр. н. е. Възможно е ранните одриски владетели да са целяли превръщането на този монетен тип в основни тракийски анепиграфни монети. Отделни емисии монети "силен и нимфа" са били отсичани и от градове от южното тракийско крайбрежие, тъй като вероятно главно с такъв тип монети одрисите са изисквали да им бъдат изплащани ежегодните данъчни вноски от тези градове.
С поставянето под контрола на Одриското царство на тракийските племена от югоизточна Тракия резидиращите в тези земи одриски владетели от старшия клон вероятно са изисквали изплащаните данъчни вноски от градовете на Пропонтида да бъдат главно в еднотипни монети и като такива са избрали типа "глава на Горгона - вдлъбнат квадрат, съставен от малки квадратчета, оформящи кръст". Този монетен тип е бил основно използван до около средата на IV в. пр. н. е., като в тракийски монетарници са били отсичани редица емисии подобни тракийски монети, понякога различаващи се по своя характерен тракийски стил. Бъдещите проучвания ще покажат дали тези анепиграфни монети не представляват в същност едно анепиграфно тракийско монетосечене от района на югоизточна Тракия.
Илюстрираните и основно коментираните в проучването нови и публикувани през последните години типове монети от автора са:
Проучванията представени в книгата "Нови приноси към проучване монетосеченето и историята на ранното Одриско царство в земите на древна Тракия" са продължение на проучванията, свързани с монетосеченето и историята на ранното Одриско царство, публикувани през 1994 г. в книгата "Одриското царство от края на V до средата на IV в.пр.н.е. Приноси към проучване монетосеченето и историята му". В този смисъл книгата се явява продължение на едни дългогодишни изследвания, свързани с първото голямо тракийско царство в земите на древна Тракия и може да се разглежда като втора част на отпечатаната през 1994 г. студия.
Проучването се състои от единадесет самостоятелни, тематично обединени статии, в които е представен главно непубликуван досега нумизматичен материал от частни колекции в България, като при неговото описание и коментиране са представени нови доводи в подкрепа на извършваните в последните години проучвания, свързани с ранното тракийско монетосечене. Дадена е информация за съществуването на още четири типа ранни одриски владетелски монети и значителен брой подварианти на известни вече типове одриски владетелски монети, на които допълнителните символи и допълнителните надписи предоставят информация, свързана с неотразени в историческите извори сведения. Публикувани са и два неизвестни като типове монети, за които са представени доводи за вероятното им отсичане в зените на ранното Одриско царство. Подробно е разгледано контрамаркирането на монети на одриския владетел Хебризелм, като се установява, че с тези първи случаи на контрамаркиране на владетелски монети в земите на древна Тракия се е давала една допълнителна информация какво представляват въвежданите нови изображения в монетосеченето на владетелите. Публикувани са нови тракийски подражания на известни типове ранни одриски владетелски монети, подкрепящи тезата за отсичането на голяма част от ранните одриски владетелски монети в монетарници от вътрешността на тракийските земи, намиращи се под контрола на владетелите Одриското царство.
Поради незапознатостта на повечето от изследователите на ранното Одриско царство с възможностите, които предоставят сведенията от нумизматично естество за изясняване на неотразени в изворите и епиграфския материал исторически събития, в началото е дадено едно кратко въвеждане в проблемите. Това има за цел да допринесе за по-лесното разбиране на представяните нови виждания, както и основанията за използване на подобни подходи в бъдещите изследвания.
В проучването е дадена информация за известните на автора количества ранни одриски владетелски монети, основната част от която представляват намиращите се в граждани и колекционери от България екземпляри, като е предоставена издирената информация за районите в които са били намерени или се предполага, че са били намерени тези монети. Дадените сведения представят сравнително подробно картината на намираните в повръхностния (около 20-30 сантиметра) почвен слой монети на ранните одриски владетели през последните стотина години, информация която без тези публикации нямаше да станат известни на настоящите и бъдещите изследователи на миналото на древна Тракия. Установената значителна монетна продукция на владетелите на ранното Одриско царство потвърждава направените през 1994 г. изводи за въвеждането на собствените одриски владетелски монети като основно средство за извършваната дребна търговия във вътрежността на тракийските земи.
С оглед облекчаване разглеждането и създаването на по-точна представа за ранното монетосечене от земите на древна Тракия е приложен сравнително подробен каталог на ранните тракийски племенни монети и пълен каталог на публикуваните до 2004 г. ранни одриски владетелски монети, включващ описанието и фотосите на 125 различни типа тракийски монети.
В проучването представени и редица други нови доводи в подкрепа на направените през 1994 г. изводи, свързани с монетосеченето и историята на ранното Одриско царство.
Илюстрираните и основно коментираните в проучването нови и публикувани през последните години типове монети от автора са:
Публикувани са събраните от автора сведения за малкономинални бронзови монети, вероятно отсичани в градове от района на югоизточните тракийски крайбрежия. Това са монети на опаковата страна на които е изобразен коничен съд с две дръжки, придружен от букви от имената на градовете, както и възможните градски (?) или владетелски (?) монети с различни буквени означения и монограми. Известните и сигурно определените от тях са тези на Кипсела и Бизанте. Посочени са доводи, че останалите принадлежат най-вероятно съответно на Хиерон Тейхос (или Хереон/Хереум ?), Салимбрия (или Сале ?, или Самотраки ?), Адирас/Атирас и Филис/Филеа. Счита се, че това осъществявано през първата половина на IV в. пр. н. е. градско монетосечене е повлияно от монетосеченето на одриските владетели от клона на династията с представители Севт I, Хебризелм, Котис I и Керсеблепт, тъй като само в техни монети на опаковата страна се поставя същото изображение на коничния съд с две дръжки, приет за династически символ в монетосеченето им. Достигнато е до извода, че в поставените под контрол тракийски територии одриските владетели са създавали опорни бази, състоящи се от тракийски селища (някои от които известни от надписите върху тракийските съдове от благороден метал), разположени в близост до тях или в тях владетелски резиденции, известни светилища (култови центрове), малки укрепени градчета (и пристанища).
През последните петнадесет години станаха известни редица нови археологически паметници, голяма част от които се отнасят към миналото на тракийските племена и племенни обединения от средата на VI до средата на V в. пр. н. е., между които доминираха тези, свързани с одрисите, с одриското племенно обединение и ранното Одриско царство от края на VI до средата на IV в. пр. н. е. Особено съществени за проучване на политическата история от земите на древна Тракия се оказаха новите сведения от нумизматичен характер. Следва да се отбележи едно неочаквано за такъв кратък период от време значително увеличаване на известния досега брой различни типове одриски владетелски монети и още по-неочакваното многократно увеличаване на известните количества ранни одриски владетелски монети. Едновременно с новия нумизматичен материал, произхождащ главно от частни колекции, се публикуваха свързаните с него изследвания, имащи непредполагано преди това съществено отношение за възстановяване на историческите събития, свързани с одриското племенно обединение и ранното Одриско царство.
16. Аполония Понтика. Приноси към проучване монетосеченето на града VI-I в. пр. н. е. (част първа)София, 2007, на български език, първо издание, меки и твърди корици, 426 стр. |
Достигналите до наши дни сведения от изворите и епиграфските паметници предоставят възможности да се установяват само част от контурите, свързани с възникването и развитието през VIII в. пр. н. е. на намиращия се понастоящем в района на Созопол античен град Аполония Понтика. Установи се съществуването на ранни двустранни монети-стрели и късни едностранни монети-стрели (на някои от които са поставяни изображението на рак и буквата A, символи от монетосеченето на Аполония през VII в. пр. н. е.). Съществуват основания да се счита, че изработването на най-ранните двустранни монети-стрели е започнало около средата на VII в. пр. н. е. в Аполония и това постави под съмнение наложилото се досега мнение за основаването на града около 610 г. пр. н. е. Направен е изводът, че най-вероятно първите йонийски колонисти са се заселили на територията на Аполония около средата на VII в. пр. н. е. Съществени доводи за по-ранното основаване на Аполония от другите градове от района е установеното начало на отсичане на собствени типове монети на града близо един век преди останалите, както и използването в неизвестните доскоро най-ранни сребърни типове монети на Аполония на специфично основно изображение на слънчев символ, употребявано в монетосеченето на основателката му Милет само до средата на VI в. пр. н. е. Анализът на изображенията на първите типове монети на Аполония дава възможност да се установи тяхното отсичане близо половин век по-рано от приеманото доскоро, връзката им с големите политически събития от района през втората половина на VI в. пр. н. е., както и за възстановяване хронологията на ранното аполонийско монетосечене.
17. Аполония Понтика. Приноси към проучване монетосеченето на града VI-I в. пр. н. е. (част втора)София, 2007, на български език, първо издание, меки и твърди корици, 426 стр. |
Проучването на монетосеченето на Аполония даде възможност да се установи конкретното отражение на определени политически събития върху градското монетосечене и по този начин да се датират сравнително точно различните градски емисии монети. Промените в изображенията на монетите и въведеното контрамаркиране от градската монетарница позволи да се изяснят неотразени в изворите политически събития, свързани с Аполония. Благодарение на сведения от монетосеченето стана известно, че Лизимах прекратява отсичането на автономни типове аполонийски монети, пренасича част от съществуващите градски монети, превръщайки ги в собствени монети. Политическите промени в района на западнопонтийското крайбрежие през елинистическата епоха, както и настъпилите по това време неблагоприятни геологически изменения в района на Аполонийския полуостров, довели до влошаване дейността на пристанищата на града, обуславя постепенното загубване на водещите дотогава позиции на Аполония като най-значителния пристанищен и търговски център в района. Упадъкът на градското монетосечене от средата на II в. пр. н. е., когато се отсичат главно редки емисии бронзови монети, отразява настъпилите промени в икономическото състояние на Аполония. Преустановяването на отсичане на монети и осъществяваното след 72/71 г. пр. н. е. само контрамаркиране на монети отразява тежкото политическо и икономическо положение на Аполония след поражението на Понтийското царство от Рим, когато градът е разграбен и разрушен от римските войски. Към средата на I в. от н. е. се преустановява и контрамаркирането на монети, което отразява и края на автономното съществуване на града.
18. Приноси към проучване монетосеченето и историята в земите на Тракия от II в. пр. н. е. до средата на I в. от н. е.София, 2009, на български език, първо издание, меки и твърди корици, 456 стр. |
В предлаганата монография са коментирани публикувани напоследък или предадени за публикуване пет типа тракийски владетелски монети от II в. пр. н. е., а от периода I в. пр. н. е. до средата на I в. от н. е. петнадесет типа тракийски владетелски монети, а именно два нови типа монети с името Реметалк, три типа монети на сина на Реметалк I Котис, шест типа монети на брата на Реметалк I Рескупорис, четири типа монети на Реметалк I, превърнати чрез доработка на печатите или контрамаркиране в монети на Реметалк II, както и изводите от проучването на новия нумизматичен материал. Представени са и аргументирани доводи, че по времето на протектората на Митридат VI в Тракия предводителите на скитите от района на Малка Скития и тракийския династ Мостид са обявени за владетели от Митридат VI, подпомогнал тяхното значително владетелско монетосечене, като в проучването са предложени основанията за датирането на известните им емисии монети.
С изхождане от извършваните проучвания за монетосеченето на тракийските владетели от VI в. пр. н. е., възприетите постановки при контрамаркирането на монети в земите на Тракия и проучванията на новите типове тракийски владетелски монети е предложена схема, представяща последователно поемащите властта известни понастоящем одриски владетели, на кого най-вероятно принадлежат новите типове монети с имената Котис и Терес, както и предложеното коригиране на кои от трите двойки владетели с имената СадалаКотис (или КотисСадала) и трите известни двойки КотисРескупор принадлежат познатите понастоящем типове монети с тези имена.
В проучването е направен общ преглед на използваните и вероятно използваните като средства за размяна в земите на древна Тракия масово произвеждани главно от бронз предмети, определяни в проучването като предметоподобни средства за размяна от района на древна Тракия от първото хилядолетие пр. н. е. Разгледани са Лятите монети-стрели на Аполония Понтика (VII-V в. пр. н. е.), а именно двустранни монети-стрели (края на VII края на V в. пр. н. е.) и едностранни монети-стрели (края на VI края на V в. пр. н. е.). Разгледани са и плоските триъгълни монети-стрели, изработвани основно чрез изрязване от бронзови пластини (ламарини).
В проучването са представени резултатите от дългогодишно събираната от автора информация за намираните в земите на древна Тракия монети от типа “силен, държащ в обятията си нимфа вдлъбнат квадрат, разделен на четири квадратчета”, както и изводите от тяхното проучване. Според повечето изследователи тези монети, отбелязвани като “силен и нимфа”, са отсичани от Тасос, като в проучванията им са публикувани като известни екземпляри само два номинала сребърни монети от този тип. Съгласно публикуваните проучвания, на територията на съвременна Гърция са намерени едва няколко десетки екземпляра от монетите “силен и нимфа” (Psöma, 2002, 205229; Psцma, 2006, 6182), което поставя под съмнение отсичането и използването им като средства за размяна в значителните владения на Тасос на острова и континента. Издирената от автора информация за намираните на територията на България монети “силен и нимфа” показва, че те са били използвани основно в земите по горните и средните течения на реките Марица и Тунджа, т. е. в районите, където са живеели одрисите, както и в земите по горните течения на реките Струма и Места, т. е. в част от териториите, влизащи в земите на ранното Одриско царство (Топалов, 1998, 93162; Topalov, 2003, 99178). Именно в основните обитавани от одрисите земи са намерени няколко хиляди екземпляри монети “силен и нимфа”, информация за които са дадени в проучванията на автора, като около 1300 са отразени и в други научни съобщения (Prokopov, 2007, 343352). В проучванията на автора са публикувани неизвестните дотогава малкономинални сребърни монети “силен и нимфа”, както и голямономинални и малкономинални бронзови монети “силен и нимфа”, отсичани от началото до средата на V в. пр. н. е. Подобни малкономинални сребърни монети и бронзови монети се намират главно в районите, в които даден монетен тип се използва като основно средство за размяна. Такива монети не са намирани във владенията на Тасос и гръцките градове от тракийските крайбрежия и това е дало основание за извода, че монетите от типа “силен и нимфа” не принадлежат на Тасос, а на ранното тракийско племенно монетосечене и по-точно на одрисите, на одриското племенно обединение и на владетелите на ранното Одриско царство (Топалов, 1998, 93162; Topalov, 2003, 99178). В подкрепа на това ново виждане са представени доводи, основаващи се на съпоставка изображенията от тракийските племенни монети и монетите на гръцките градове от тракийските крайбрежия, съпоставка на появата на буквени означения в анепиграфните дотогава монети от района на тракийските земи и липсата на такива в монетите “силен и нимфа”, изводи от проучване пренасичането, контрамаркирането и насичането на монети в тракийските земи, изводи от местонамирането на монетите от типа “силен и нимфа”, включително и на териториите на градовете от Атинския морски съюз, резултати от проучване изотопите на оловото на монети “силен и нимфа”, показващи че по-голямата част от тези монети не е отсичана от сребро от рудниците на Тасос, а от рудници, намиращи се във владенията на ранното Одриско царство, както и други съществени основания да се смята, че монетите “силен и нимфа” не принадлежат на Тасос, а на ранното тракийско племенно монетосечене. От 1998 г. до сега изследователите, продължаващи да проучват монетите “силен и нимфа”, не вземат отношение към критичните бележки по повод неаргументираното приемане за отсичане от Тасос на тези монети, както и не вземат отношение по представените доводи, че това са тракийски племенни монети, отсичани в продължение на близо два века от одрисите и от владетелите на ранното Одриско царство. По този повод е обърнато внимание, че едни от най-изтъкнатите изследователи на античното монетосечене отбелязват в проучванията си до 1975 г., че липсват доказателства монетите “силен и нимфа” да са отсичани в монетарницата на Тасос, но е прието тези монети да се отнасят към неговото монетосечене (това мнение е отразено в Head, 1911, 263264; Sear, 1978, 138139; Price, Waggoner, 1975, 36).
Сборник проучвания.
През последните петнадесет години станаха известни редица нови археологически паметници, голяма част от които се отнасят към миналото на тракийските племена и племенни обединения от средата на VI до средата на V в. пр. н. е., между които доминираха тези, свързани с одрисите, с одриското племенно обединение и ранното Одриско царство от края на VI до средата на IV в. пр. н. е. Особено съществени за проучване на политическата история от земите на древна Тракия се оказаха новите сведения от нумизматичен характер. Следва да се отбележи едно неочаквано за такъв кратък период от време значително увеличаване на известния досега брой различни типове одриски владетелски монети и още по-неочакваното многократно увеличаване на известните количества ранни одриски владетелски монети. Едновременно с новия нумизматичен материал, произхождащ главно от частни колекции, се публикуваха свързаните с него изследвания, имащи непредполагано преди това съществено отношение за възстановяване на историческите събития, свързани с одриското племенно обединение и ранното Одриско царство.
Тъй като занимаващите се с политическата история на древна Тракия изследователи досега не коментираха публикувания нов нумизматичен материал от частни колекции, сведенията за неговото местонамиране, резултатите от извършените нови проучвания и не разгледаха критично редица вече несъстоятелни постановки от предшестващите изследвания, подготвихме едно ново проучване на политическата история на ранното Одриско царство под заглавието Към политическата история на Одриското царство от края на VI до средата на IV в. пр. н. е. в две части. Част I. Приносни резултати от проучването на монетосеченето на одриските владетели и градовете от южните тракийски крайбрежия бе издадена през 2006 г. В този раздел се коментира основно известният нумизматичен материал от ранното тракийско племенно и ранното одриско владетелско монетосечене, както и резултатите от неговото проучване. Отдавна подготвената за публикуване Част II. Приноси към проучване възникването на ранното Одриско царство и политиката на одриските владетели за превръщането му в обединяващо съседните тракийски племена Тракийско царство не бе издадена досега, основно поради липсата на лични средства на автора за нейното отпечатване.
В проучването политическата история на най-ранните известни тракийски племенни обединения и ранното Одриско царство са представени без да се изхожда от предварително разработени идеологически схеми и постановки. Основна цел е представянето на историческите събития в района на древна Тракия главно чрез използването на конкретно съществуващи археологически материали, сред които от особено съществено значение за проучване се оказват тези от нумизматично естество. Извършените през последните двадесет години проучвания доказаха големите възможности за изясняване на неотразени в изворите исторически събития, постигнато чрез съвременно тълкуване на основните и допълнителни изображения и надписи от автентичните тракийски политически документи, каквито са тракийските племенни и владетелски монети, както и големите възможности, които предоставя издирването и публикуването на информацията за намиращите се в български граждани тракийски монети и районите на тяхното местонамиране. В проучването са разгледани критично някои резултати от извършваните досега проучвания, като са представени и приносните резултати от тези проучвания, потвърдени от големия брой станали известни напоследък нови нумизматични материали и резултати от проучването им.
В проучването са представени в обобщен вид резултатите от дългогодишните наблюдения и проучвания на автора за отсичаните в древна Тракия монети, намирани на територията на съвременна България. На основание на издирените нови нумизматични материали и районите на тяхното местонамиране са представени резултати от проучването на разпространените предимно в отдалечените от южните крайбрежия на древна Тракия земи анепиграфни монети с изображения на силени и нимфи, както и на по-рядко срещаните монети с изображения на кентаври и нимфи, монети, отсичани през втората половина на VI и началото на V в. пр. н. е. Основно внимание е отделено на монетите от типа “силен, държащ в обятията си нимфа - вдлъбнат квадрат, съставен посредством части от сектори на четири квадратчета“, които по-нататък са отбелязвани като монети от типа „силен и нимфа“, тип, доминиращ в монетното обращение на териториите, обитавани от одрисите, т. е. в югозападната част на ранното Одриско царство. Според повечето изследователи тези монети са отсичани от Тасос или други гръцки градове от тракийските крайбрежия, въпреки че на територията на съвременна Гърция досега са намерени едва няколко десетки от тези монети. В техните проучвания е отбелязано съществуването само на два известни номинала от тях, а именно статери и драхми, а понастоящем от тези изследователи е прието, че това са статери и трите. В проучванията на автора са публикувани намираните само във вътрешността на Тракия неизвестни до началото на неговите публикации два по-малки номинали сребърни монети от типа „силен и нимфа“ и неизвестните дотогава два номинала бронзови монети от типа „силен и нимфа“, както и информация за намирани на територията на България няколко хиляди монети от типа „силен и нимфа“. На основание тяхното концентрирано местонамиране в обитаваните от одрисите земи по горните и средните течения на реките Марица и Тунджа и продължителното им отсичане от ранните одриски владетели, както и употребата им до средата на IV в. пр. н. е. като основно използван местен тип сребърни монети в югозападната част от територията на ранното Одриско царство, от автора са представени над 25 съществени довода за принадлежността на монетите от типа „силен и нимфа“ към ранното тракийско племенно монетосечене, най вероятно към монетосеченето на одрисите и със сигурност към монетосеченето на ранните одриски владетели (първи публикации Топалов, 1998, 93-162; Topalov, 2003, 99-178, а напоследък Топалов, 2011; Topalov, 2012; Топалов, 2014, 43-261 и конкретно 217-161).
В проучването подробно са коментирани отсичаните в същия период от време монети от типовете “танцуващ с нимфа силен/преследващ нимфа силен - вдлъбнат квадрат, разделен чрез два диагонала на четири триъгълника“ и „кентавър, държащ в обятията си нимфа - вдлъбнат квадрат, съставен посредством части от сектори на четири квадратчета“. На основание извършената съпоставка на основните изображения на отсичаните по това време монети на гръцките градове от тракийските крайбрежия и монетите с изображения на силени и нимфи и кентаври и нимфи, както и с привеждането на други съществени доводи, са представени аргументирани изводи, че имащите тези основни изображения монети принадлежат на ранното тракийско племенно монетосечене, а не на ранното гръцко полисно монетосечене. Ще отбележим един от доводите, а именно, че от известните понастоящем 9 типа монети с изображения на силени и нимфи и кентаври и нимфи 6 от тях са с имената на различни тракийски племена, а 3 са анепиграфни, както и че не са известни монети с подобни изображения, имащи имена на гръцки градове от тракийските крайбрежия, въпреки възприетата още от началото на V в. пр. н. е. от тези градове постановка, към основните изображения от техните монети да се добавя и писмено отбелязване кои са техните издатели. Два от тези три типа анепиграфни монети, без достатъчни основания продължават и понастоящем да се доказват и приемат за отсичани от гръцки градове от тракийските крайбрежия.
Студията се състои от седемнадасет тематично обединени статии. От тях десет статии съставяха издадената през 2001 г. монография “Приноси към проучване монетосеченето и историята в земите на Източна Тракия от края на IV в. пр. н. е. до края на III в. пр. н. е.”. Издирения през следващите години значителен нов нумизматичен материал и резултатите от неговото проучване, са отразени чрез съответни допълнения във вече публикуваните десет статии, както и в добавените нови седем статии, разглеждащи монетосеченето и историческите събития предимно на неизвестни до тогава владетели от тракийските земи. Поради установеното голямо значение на новия нумизматичен материал от частни колекции за продължаване на проучванията, след въведението, като първа нова статия са разгледани принципните възможности за разширяване на съществуващите изследвания, при вземане под внимание на големия брой монети от частни колекции и получаваната информация за тяхното местонамиране. Като последна статия е представено едно обединяващо отделните раздели общо разглеждане на историческите събития в земите на Източна Тракия от края на IV до края на III в. пр. н. е.
В резултат на дългогодишно събиране на информация за попадащите в граждани и колекционери от България антични монети (включително с данни за тяхното местонамиране) и при обръщане специално внимание на тракийските подражателни анепиграфни типове бронзови монети (в повечето случаи непознати на изследователите и невземани под внимание при извършваните проучвания) е направен опит за едно по-точно определяне териториите на самостоятелните политически обединения от земите на древна Тракия през елинистическата епоха, включително и на тези от тях, за които до настоящия момент няма конкретни сведения в изворите и епиграфските паметници. Чрез издирването на информация за значителния брой подражателни анепиграфни типове бронзови монети и определяне районите в които най-често те се срещат са очертани основните територии на по-значителните тракийски племенни обединения и големи племена, обитаващи източна Тракия в разглеждания период от време. Представен е каталог на различните собствени типове владетелски монети, както и на отсичаните подражателни анепиграфни типове монети на племенни обединения от земите на източна Тракия от края на IV до края на III в. пр. н. е. с отбелязване на известните на автора екземпляри от всеки отделен тип.
25. Принос към проучване най-ранните анепиграфни монетосеченета от земите на Югозападна ТракияСофия, 2017 184 страници илюстрации в текста, двуезичен каталог Формат 60x84/16 ISBN 978-619-7282-06-1 |
Принос към проучване най-ранните анепиграфни монетосеченета от земите на Югозападна Тракия (средата на VI в. пр. н. е. - първата четвърт на V в. пр. н. е.)
автори: Ставри Топалов, Петър Балабанов, Светозар Стоянов
Принос към проучване на двойните брадви от земите на Североизточната част на Балканския полуостров в периода от VI хил. пр. н. е. до I хил. пр. н. е.
В тази студия е представен съкратен вариант на един самостоятелен раздел от монографията "Приноси към проучване на металургичното производство и металообработването в земите на древна Тракия през каменно-медната и бронзовата епохи".
27. Одриското царство - част I: Тракийските племена и племенни обединения. Одриси и одриско племенно обединениеСофия, 2020 316 страници илюстрации в текста Формат 60x84/16 ISBN 978-619-7282-19-1 |
Предлаганата поредица представя в шест студии проучванията на автора, съгласно публикациите му с тази тематика от 1989 г. до 2019 г. В отделните студии е спазено хронологично представяне на коментираните исторически сведения.
Ч.I - Принос към проучване монетосеченето и историята на тракийските племена и племенни обединения. Одриси и одриско племенно обединение (средата на VI в. пр.н.е. до средата на V в. пр.н.е.)
28. Одриското царство - Част 2 - Терес I, Спарадок, СиталкСофия, 2020 168 страници илюстрации в текста Формат 60x84/16 ISBN 978-619-7282-13-9 |
Принос към проучване монетосеченето и историята на ранното Одриско царство по времето на Терес I, Спарадок и Ситалк.
29. Одриското царство - Част 3 - Севт I, Меток, Хебризелм, Котис IСофия, 2020 188 страници илюстрации в текста Формат 60x84/16 ISBN 978-619-7282-15-3 |
Принос към проучване монетосеченето и историята на ранното Одриско царство по времето на Севт I, Меток, Хебризелм и Котис I.
30. Одриското царство - Част 4 - Аматок, Керсеблепт, Терес II, Бергей, Кетрипор...София, 2020 164 страници илюстрации в текста Формат 60x84/16 ISBN 978-619-7282-17-7 |
Принос към проучване монетосеченето и историята на ранното Одриско царство по времето на Аматок, Керсеблепт, Терес II, Бергей, Кетрипор и неотбелязани в изворите владетели от земите на Одриското царство с инициали, монограми и имена.
Сборник от статии, разглеждащи съществени проблеми, свързани с тракийското племенно и владетелско монетосечене и история в периода VI-IV в. пр.н.е., както и статии, разглеждащи значими тракийски приноси в развитието на монетосеченето и монетното обращение в античната епоха.
Каталог на известните понастоящем типове и варианти тракийски племенни и одрески владетелски монети, отсичани в периода VI-IV в. пр.н.е., включително и каталог на сбирката от тези монети на автора.
Сборник статии, обособени като основни раздели от проучването.
34. Двойните брадви в земите от източната част на Балканския полуостров през VI-I хилядолетие пр.н.е.София, 2021. 88 страници илюстрации в текста Формат 60x84/16 ISBN 978-619-7282-24-5 |
В досегашните проучвания се е наложило като основно виждането, че под двойна
брадва следва да се разбира предмет с две симетрични по форма и разположение
сечащи/режещи остриета, имащ в средата си отвор за дръжка. Като традиционно
възприето изображение на двойна брадва се приема вида на най-често срещаните
функционални (т. е. използвани като сечива/оръжия след средата на II хил. пр. н. е.) ляти
бронзови двойни брадви с две режещи остриета, напълно симетрични по форма и
разположение спрямо отвора за дръжка. При разглеждането на двойните брадви не се
взема под внимание къде и кога се появява идеята за създаване на сечива/оръжия с два
работни краища, тяхното развитие във времето, достигането до създаване на първите
двойни брадви, както и не се коментира съществуването на различни разновидности
рогови, каменни и ляти медни двойни брадви, прототипи на създаваните бронзови
брадви използвани от средата на II и началото на I хил.пр.н.е. Смятаме, че всички
изработвани функционални двойни брадви имат за прототипи създаваните по-рано от тях
брадви-чукове, т.е. те представляват един по-късен етап от създаването на сечива/оръжия
с два срещуположно разположени работни краища, като чукове имащи два работни
краища и различните разновидности брадви-чукове и брадви-кирки.
Тъй като в проучването разглеждаме най-рано създаваните предмети, които могат
да бъдат назовавани като двойни брадви, предлагаме следното им по-пълно обобщаващо
определение. Като функционални двойни брадви приемаме да назоваваме предмети,
изработвани от еленов рог, кост, камък, мед, медни сплави и желязо, предмети имащи
отвор за монтиране на дръжка и две срещуположно разположени спрямо отвора работни
краища/остриета.
В североизточните райони от тракийските земи за първи път се създават
медните и изработваните от медни сплави двойни брадви, сърпове и кухи брадви келте.
В настоящото ново разглеждане на етапите на първоначалното създаване и по-
нататъшното усъвършенстване на двойните брадви първоначално ще представим
екземпляри от намираните, т. е. използваните от VI до I хил. пр. н. е. в земите на
съвременна България рогови и каменни двойни брадви и техните прототипи, а именно
рогови и каменни брадви-чукове.
Приноси на населението от района на източната част на Балканския полуостров, осъществило за първи път в човешката история организиран добив на медна руда, развитие на металургията, металообработката, както и създаването на първите медни тежки сечива/ оръжия без отвор за дръжка и с отвор за дръжка в периода от края VI до IV хилядолетие преди новата ера.
Допълнение към монографията "Одриското царство от края на VI в. пр.н.е до третата четвърт на IV в. пр.н.е., части I-IV, 2019
Сборник статии, обособени като основни раздели от проучването.
38. Двойните брадви в земите от източната част на Балканския полуостров през VI-I хилядолетие пр.н.е.София, 2022 96 страници илюстрации в текста Формат 60x84/16 ISBN 978-619-7282-28-3 |
В досегашните проучвания се е наложило като основно виждането, че под двойна брадва следва да се разбира предмет с две симетрични по форма и разположение сечащи/режещи остриета, имащ в средата си отвор за дръжка. Като традиционно възприето изображение на двойна брадва се приема вида на най-често срещаните функционални (т. е. използвани като сечива/оръжия след средата на II хил. пр. н. е.) ляти бронзови двойни брадви с две режещи остриета, напълно симетрични по форма и разположение спрямо отвора за дръжка. При разглеждането на двойните брадви не се взема под внимание къде и кога се появява идеята за създаване на сечива/оръжия с два работни краища, тяхното развитие във времето, достигането до създаване на първите двойни брадви, както и не се коментира съществуването на различни разновидности рогови, каменни и ляти медни двойни брадви, прототипи на създаваните бронзови брадви използвани от средата на II и началото на I хил.пр.н.е. Смятаме, че всички изработвани функционални двойни брадви имат за прототипи създаваните по-рано от тях брадви-чукове, т.е. те представляват един по-късен етап от създаването на сечива/оръжия с два срещуположно разположени работни краища, като чукове имащи два работни краища и различните разновидности брадви-чукове и брадви-кирки. Тъй като в проучването разглеждаме най-рано създаваните предмети, които могат да бъдат назовавани като двойни брадви, предлагаме следното им по-пълно обобщаващо определение. Като функционални двойни брадви приемаме да назоваваме предмети, изработвани от еленов рог, кост, камък, мед, медни сплави и желязо, предмети имащи отвор за монтиране на дръжка и две срещуположно разположени спрямо отвора работни краища/остриета. В североизточните райони от тракийските земи за първи път се създават медните и изработваните от медни сплави двойни брадви, сърпове и кухи брадви келте. В настоящото ново разглеждане на етапите на първоначалното създаване и по- нататъшното усъвършенстване на двойните брадви първоначално ще представим екземпляри от намираните, т. е. използваните от VI до I хил. пр. н. е. в земите на съвременна България рогови и каменни двойни брадви и техните прототипи, а именно рогови и каменни брадви-чукове.
39. Принос към проучване религията на населението, създало варненската цивилизация в периода VII-V хил. пр. н. е.София, 2023 76 страници илюстрации в текста Формат 60x84/16 ISBN 978-619-7282-29-0 |
(религиозните представи са разглеждани на основание на материали от Варненския некропол, Дуранкулак, селищата в района на Варненските езера, Хотница и т.н., както и на отделни находки от района на т.нар. Варненска цивилизация)