Информация за публикуваните между 1994-1999 г. неизвестни типове ранни тракийски монети от частни колекции и резултати от извършвани напоследък проучвания на база ранни тракийски племенни и владетелски монети главно от частни колекции [1]

9. Малкономинална бронзова монета на Кетрипор (356-352/351 г. пр. н. е.) от типа "глава на Дионис - елипсовиден щит окачен чрез ремък на гвоздей".

лице: Глава на брадат Дионис с бръшлянов венец надясно.

опако: KETRI/POR над елипсовиден щит, окачен чрез ремък на гвоздей.

  
рисунка мащаб 1:1, обр. 9.1

9.1 Частна колекция. Местонамиране от района на югозападна България.

Тегло 1,00 гр., диаметър 9,0 мм., дебелина (?) мм., обр. 9.1 (Топалов, 1997а, 3-21).

10. Одриски владетелски тип монети от малък номинал "глава на Аполон надясно - FILH около коничен съд с две дръжки".

лице: Глава на Аполон (?) с дълги коси надясно. Главата предадена с черти различаващи се от обикновеното представяне на главата на Аполон.

опако: FILH около династически символ от одриското владетелско монетосечене коничен (култов?) съд с две дръжки (котиле?; котилискус?). Надписа и изображението във вдлъбнат кръг.

рисунка мащаб 1:1

фотос мащаб 1:1

фотос мащаб 2:1

обр. 10.1

10.1 Частна колекция. Местонамиране около язовир Пясъчник, Пловдивско.

Тегло 1,10 гр., диаметър 9,0-10,0 мм., дебелина 2,5 мм., обр. 10,1 (Топалов, 1998, 277-285).

рисунка мащаб 1:1

фотос мащаб 1:1

фотос мащаб 2:1

обр. 10.2

10.2 Колекция Топалов. Местонамиране около язовир Пясъчник, Пловдивско.

Тегло 1,03 гр., диаметър 9,0-10,0 мм., дебелина 2,7 мм., обр. 10,2 (Топалов, 1998, 277-285).

В частни колекции се съхраняват още две подобни монети, намерени в района на Пазарджишко/Пловдивско.

11. Одриски владетелски тип монети от малък номинал "глава на Аполон надясно - DHMHTRIO около коничен съд с две дръжки".

лице: Глава на Аполон с дълги коси и лавров венец надясно.

опако: DHMHTRIO около династически символ от одриското владетелско монетосечене коничен (култов?) съд с две дръжки (котиле?; котилискус?). Надписа и изображението във вдлъбнат кръг.

рисунка мащаб 1:1

фотос мащаб 1:1

фотос мащаб 2:1

обр. 11.1

11.1 Колекция Топалов. Местонамиране около язовир Пясъчник, Пловдивско.

Тегло 1,35 гр., диаметър 11,5 мм., дебелина 3,0 мм., обр. 11,1 (Топалов, 1998, 277-285).

рисунка мащаб 1:1

фотос мащаб 1:1

фотос мащаб 2:1

обр. 11.2

11.2 Колекция Топалов. Местонамиране около язовир Пясъчник, Пловдивско.

Тегло 1,28 гр., диаметър 10-11,5 мм., дебелина 2,5 мм., обр. 11,2 (Топалов, 1998, 277-285).

В частни колекции се съхраняват още две подобни монети, намерени в района на Пазарджишко/Пловдивско.

12. Сребърна монета (тетрадрахма) на неизвестен владетел от V в. пр. н. е. вероятно от района на югозападна Тракия от типа "глава на Аполон с дълги коси - лъв в ход надясно"

лице: Глава на Аполон с дълги спускащи се назад коси с лавров венец надясно.

опако: EUDETIO хоризонтално над лъв с къса грива в ход надясно. Земна линия. Под предните крака на лъва буквата T.

рисунка мащаб 1:1

фотос мащаб 1:1

обр. 12.1

12.1 Колекция Топалов. Местонамиране по средното течение на р. Струма.

Тегло 13,09 гр., диаметър 22-25 мм., дебелина 2,0-5,0 мм., обр. 12,1 (Топалов, 1998, 288-300).

В извършваните през последните години проучвания на ранното тракийско племенно и владетелско монетосечене с използването на новия нумизматичен материал от частни колекции са направени редица изводи за възможностите, които предоставя информацията за местонамирането на тези монети с оглед сравнително точно определяне на основните райони заемани от тракийските племена, както и териториите, намиращи се под пряк контрол на одриските владетели.

Съгласно проучванията до около средата на V в. пр. н. е. (до когато не са били отсичани бронзови монети) най-достоверна информация за определяне териториите за които са били предназначени монетите на техните издатели предоставят сведенията за местонамирането като единични екземпляри на сребърните монети от малки номинали, обикновено предназначени за нуждите на дребната търговия (Топалов, 1994, 57-66; Topalov, 1994,; Топалов, 1998, 9-12). Обикновено на същите територии се намират като единични екземпляри и сребърни монети от големи номинали на същия издател. Като правило териториите на местонамиране като единични екземпляри на монети от големите номинали е значително по-голяма от тази на местонамиране на монети от малките номинали. Основания за такива изводи от района на Тракия предоставя информацията за местонамирането на попадащите в колекционерите голямономинални сребърни монети от типа "силен и нимфа", които освен по горните и средните течения на реките Марица и Тунджа се намират в по-значителни количества по горните течения на реките Струма и Места и днешното Софийско поле (Топалов, 1994, 72-75; Topalov, 1994, 64-67; Топалов, 1998, 156).

Достигнато е до извода, че за определяне териториите за които са били предназначени монетите на техните издатели главно като допълваща информация трябва да се приема тази, която в досегашните проучвания се използва като основна за правените изводи, а именно информацията за местонамирането на колективните находки, съдържащи разглежданите монети. Смесените колективни находки очертават една значително по-голяма територия от тази, която се определя от районите на местонамиране на разглежданите монети като единични екземпляри. Много по-точни резултати се получават чрез използването на сведенията за колективните находки съдържащи само разглежданите монети (за този подход Kraay, 1975, 141), но това е приложимо при наличието на достатъчен брой такива колективни находки. В проучването е достигнато до извода, че последния метод може да се използва при определяне територията на издателите на типа "силен и нимфа" (данни за резултатите от използването на този подход при определяне териториите, контролирани от издателя на различните номинали монети "силен и нимфа" в Топалов, 1998, 95-156). Разгледана е и възможността за ефективно използване на смесени колективни находки в които разглежданите монети доминират по номинална стойност или брой.

От около края на V в. пр. н. е. (началото на отсичане на бронзови монети) най-достоверна информация за определяне териториите за които са били предназначени монетите на техните издатели предоставят сведенията за местонамирането на бронзовите монети като единични екземпляри и колективни находки. Тъй като бронзовите монети имат принудителен курс спрямо тези от благородни метали те се използват на териториите на своите издатели и сравнително рядко са участвали без контрамаркиране в монетното обръщение в по-отдалечени райони. Обикновено на териториите на които се намират определени бронзови монети като единично намирани екземпляри, по подобен начин се намират и сребърни монети от най-малките номинали на същият издател.

Изводите за определяне териториите за които са били отсичани сребърни монети от малки номинали са намерили потвърждение при проучване монетосеченето и историята на Одриското царство от средата на V до средата на IV в. пр. н. е. (Топалов, 1994; Topalov, 1994), ранното тракийско племенно монетосечене в земите на южна Тракия (Топалов, 1998, 98-156), както и монетосеченето на Сараток (Топалов, 1998, 167-199). Данните от попадащите сред колекционерите в България одриски племенни и владетелски монети (при вземане под внимание и сведенията от публикуваните дотогава единично намирани монети и колективни находки) са показали почти напълно еднакви райони на циркулация на разглежданите сребърни монети от малки номинали и съответните им бронзови монети, отсичани по това време или малко по-късно от ранните одриски владетели.

Голямото значение на информацията за местонамирането на одриските племенни и владетелски монети при възстановяване политическата история в земите на древна Тракия са представени главно в две основни проучвания, извършени на базата на разглежданите монети от частни колекции (Топалов, 1994, Topalov, 1994, Топалов, 1998).

Събраната информация, че монетите от типа "силен и нимфа" се срещат главно по горните и средни течения на реките Марица и Тунджа и съседните им райони, факта че не се намират в контролираните от Тасос райони около Пангей, на територията на самия Тасос и вече установеното им отсичани от метал непринадлежащ по състава си с добиването в рудниците на о. Тасос сребро според направените проучвания най-малко дават сериозни основания да се постави под съмнение досегашното становище за принадлежността им към Тасоското монетосечене. Счита се за необходимо да се обърне по-голямо внимание на доводите за принадлежността на тези монети към тракийското племенно монетосечене от района на южна Тракия, за възможността най-вероятния техен издател да са били траките от одриското племенно обединение, особено след установяване отсичането на значителен брой емисии от тези монети на територията на Одриското царство, при това под контрола на ранните одриски владетели. Още един много сериозен довод за това предоставя съществуването на неизвестните доскоро голямономинални бронзови монети от типа "силен и нимфа - малък вдлъбнат квадрат" (Топалов, 1996, 69-74). Намирането им по горните течения на реките Марица и Тунджа на места където се намират и сребърни и бронзови монети на ранните одриски владетели са дали основания да се предположи връзката между тези анепиграфни монети с одриското монетосечене. В извършено по този повод кратко разглеждане на ранното Тасоско монетосечене е достигнато до редица нови виждания за отсичаните от Тасос от края на VI до средата на V в. пр. н. е. автономни монети (Топалов, 1994, 72-75; Topalov, 1994, 64-67 и последно подробно разглеждане в Топалов, 1998, 91-156).

До 1989 г. на база сведенията от изворите, известния археологически материал и извършваните проучвания се считаше, че териториите, контролирани от одриските владетели Меток, Аматок и Терес II се намират главно по течението на река Арда и южните склонове на Родопите (това мнение е общо застъпвано в публикуваните до 1989 г. проучвания, като например от българските изследователи то е развивано от Герасимов, Венедиков, Юрукова, Домарадски и др.). Ненамирането на монети от тези владетели в така очертания район, както и събраната информация за местонамирането на попадащите в колекционерите монети на тези владетели по горните и средните течения на реките Марица и Тунджа е дало основания още през 1989 г. да се определи така очертания район за основна територия, контролирана от посочените владетели от този клон на одриската династия (Топалов, 1989, както и подробното разглеждане в Топалов, 1994, 42-47, 134-160; Topalov, 1994, 35-63, 121-148).

Събраната след 1994 г. допълнителна информация за местонамирането на още по голям брой одриски владетелски монети е потвърдила извода, че почти няма обитавано през VI-IV в. пр. н. е. антично селище по горните и средните течения на реките Марица и Тунджа, в землищата на които да не са намирани ранни одриски племенни и владетелски монети. Според проучванията този факт определя кои са основните територии на одриското племенно обединение, кои са изходните територии на първите владетели на Одриското царство, защо в тези земи се намират най-голям брой престижни култови обекти и гробници с богати погребения и т. н. и е предоставил едно от съществените основания да се счита, че в този район са се намирали изходните одриски територии (доводите за това обобщени в Топалов, 1998). Тези неотразени или недостатъчно отразени в изворите политически събития получават своето сериозно потвърждение напоследък, поради използването на една значителна по обем информация от нумизматичен характер от частни колекции и свързаните с тях проучвания.

На база направения извод за изходните територии на одрисите, сведения от изворите и тълкуване изображения от персийски релефи е разгледана възможността за осъществени одриско-персийски дипломатически контакти по време на персийските походи в района на тракийските крайбрежия, по времето на възхода на ранното Одриско царство. Достигнато е до извода за вероятни договорености, скрепени с династически брак, като за това са посочени паралели с известни от изворите сведения за дипломатически контакти между одриси и скити завършили с династически бракове, начина на образуване на имената на някои представители на одриската и скитската династии, достигнали до наши дни посредством изворите, монетосеченето и златни пръстени от V в. пр. н. е., както и развитието на исторически събития в района на Македония и Тракия след оттеглянето на персите (Топалов, 1994, 131-133; Topalov, 1994, 121-123; Топалов, 1998, 112-118, 134-137).

При проучването на новия нумизматичен материал, на база комплексното разглеждане на употребявания за монетосеченето метал, избора на номиналите монети, на основните и допълнителни изображения, на въведените за по-къси или дълги периоди от време символи, на съпътстващите изображенията надписи, на начините на комбиниране на изображения и надписи, промяната във времето на номиналите, изображенията и допълнителните символи в одриското племенно и владетелско монетосечене, както и на база на известния до тогава нумизматичен материал и предшестващи проучвания са направени редица нови изводи. Тук те ще бъдат представени с придържане на изложението към хронологията на отсичане на монетите, дали възможност да се направят тези заключения.

Избора на необичайно големите за тогавашната епоха номинали ранни племенни монети (тетрастатери и октодрахми) и тяхното първо въвеждане в античното монетосечене в проучването се свързва със стремежа чрез тези емисии да се представи различието между осъществяваното по това време племенно и полисно монетосечене в района на Тракия. Направен е извода, че със сравнителното приравняване по стойност на престижните голямономинални тракийски монети с тези на персийските владетели, предводителите на отделни племена и племенни обединения са демонстрирали провежданата от тях линия за създаване на племенно-държавни обединения, на по-голямата престижна значимост на тяхното монетосечене от това на обикновените елински полиси по крайбрежието на Тракия, които при това са се намирали в определена зависимост от тракийските си съседи. Именно в тези голямономинални племенни монети за първи път в античното монетосечене се изписва, че това са монети, за първи път се дава името на племенния предводител и носената от него титла (Топалов, 1997, 75-92; Топалов, 1998, 20-156 с разглеждане на извъшените проучвания).

Отсичането на голямономиналните престижни монети с едни и същи или близки изображения, но с имената на различни тракийски племена е дало възможност да се установи съществуването на по-големи или по-малки междуплеменни съюзи, на влизащите в тях племена. Правилното тълкуване на изображенията и символите от тези ранни монети позволяват ново разширяване на проучванията за установане участниците в тези междуплеменни съюзи и връзките им с други участници в политическите събития в района, тъй като за много от тези събития липсват преки сведения от изворите, а повечето от имената на участващите в тях племена са известни само от тяхното монетосечене (Топалов, 1997, 79-84, с цитиране на приносните проучвания на Златковская, 1971).

Изображенията от тракийските племенни монети дават представата за възприетия в монетосеченето начин на представяне на почитаните от траките божества, свързаните с тях култове, за спътниците и атрибутите на тези божества. Тъй като тракийските племенни предводители са и жреци на изповядваните култове, някои от представяните върху монетите изображения с култов характер дават основания да се счита, че на тях са представяни главно идеализирани изображения на племенни предводители при изпълнение на своите жречески функции. Доводи за това предоставят изображения от други отсичани по това време тракийски племенни монети, на които със същото облекло и въоръжение са представени идеализирани изображения на племенни предводители, представени като изпълняващи своите функции на военни предводители, както и съпоставките със съответните изображения от рисуваните елински керамични съдове и персийски надгробни релефи. Съществено основание в тези изображения върху монетите да се виждат идеализирани изображения на тракийски племенни предводители е наличието на необичайното поставяне на допълнителни надписи около тези изображения, поясняващи какво е представено на появяващото се за първи път изображение върху антична монета. Преки доводи за това предоставя една емисия октодрахми на едонския владетел Гета. На опаковата страна на монетите е поставян недвусмисления надпис GETA BASILEU HDWNEWN показващ отсичането и от името на едонския владетел. На лицевата страна около изображението на брадат мъж с петасос, държащ две пръчки (част от две копия), крачещ между два вола (бика), с по-малък от обичайния шрифт е изписано BASILEU HDWNEWN (фотос на монетата даден в Sear, 1978, 136, 1323). Тъй като на опаковата страна обикновено се означава издателя на емисията и това е направено, даденият с по-малък шрифт надпис около изображенията на лицевата страна според извършеното проучване посочва на незапознатите с тракийската действителност, че изображението представлява едонския владетел (Топалов, 1997, 86-88; Топалов, 1998, 64-65).

Правилното тълкуване на основните изображения, допълнителните символи и комбинациите от изображения и надписи от тракийските племенни монети подпомага тълкуването на изображенията и някои необичайни надписи от ранните одриски владетелски монети, в част от които се проследява прехода от ранното племенно към ранното владетелско монетосечене в земите на Тракия. Информацията извличана от новото тълкуване на основните изображения, допълнителните символи и надписите от одриските владетелски монети дава възможност за възстановяване отделни моменти от политическата история на ранното Одриско царство както следва.

За първи път в античното монетосечене в одриското владетелско монетосечене се въвежда сравнително индивидуализираното представяне на фигурата на владетеля като конник в различни, вероятно характерни за тези владетели пози. Промяната на възприетото дотогава идеализирано представяне на владетелите в монетосеченето се обяснява със стремежа на одриските владетели да представят по-точно своите изображения не толкова пред одриските си съплеменици, а пред поставяните по това време под техен контрол главно други тракийски племена. Многобройните поданици на създаваното по това време обширно Тракийско царство, чрез достигащите до всички най-масово разпространявани владетелски регалии, каквито са всекидневно употребяваните монети, е трябвало да получават информация за застаналите начело владетели от одриската династия, представяни като владетели конници, тъй като характерното за тях по това време е било осъществяването с военна сила на политически контрол върху съседните племена (подробно разглеждане в Топалов, 1997, 89-91; Топалов, 1998, 65-72 с цитиране на основните приносни проучвания за определяне изображенията от техните престижни типове монети, а именно на Babelon, 1932, 831-832 и Герасимов, 1955, 123-128).

С подобна цел за първи път в античното монетосечене в одриското владетелско монетосечене се въвежда поставянето на портретните изображения на владетеля и това се установява в най-престижните емисии монети на Сараток/Ситалк (?) 1 (~444~424 г. пр. н. е.), Меток (~407~383 г. пр. н. е.), Хебризелм (~389~383 г. пр. н. е.) и Котис I (383-359 г. пр. н. е.). Продължителното погрешно определяне на тези изображения, съответно като глава на млад сатир, Дионис, младежка глава и глава на Зевс не даваха възможност за правилно определяне на свързаните с тях изображения от опаковата страна на тези монети, а от там и до достигане на редица изводи със съществено значение за изясняване на някои неотразени в изворите моменти от политическата история на Одриското царство (подробно разглеждане в Топалов, 1989; Топалов, 1997, 89-91 и Топалов, 1999, 72-73 с цитиране на основните приносни проучвания за определяне изображенията на Котис I и Сараток съответно от Добруски, 1897, 590 и Kolev, Boev. 1976, 177, а за Меток и Хебризелм от Топалов, 1989, 1-12).

От съществено значение за проучване политическата история на Одриското царство е установяването на факта, че за първи път в света в одриското владетелско монетосечене се въвежда поставянето на династически символи върху монетите. На опаковата страна на монети на Меток и Аматок и на лицевата страна на монети на Аматок и Терес II се изобразява двойна брадва, а на опаковата страна на монети на Севт I, Хебризелм, Котис I и Керсеблепт се изобразява коничен (култов?) съд с две дръжки (за определянето им като династически символи от монетосеченето Топалов, 1989; Топалов, 1994, 42-71, 88-109; Topalov, 1994, 35-63, 80-100, Топалов, 1999, 3-10). Тъй като изображенията и надписите от одриските владетелски монети предоставят достоверна тракийска информация от династичен характер, при едно правилно тълкуване на изображенията, допълнителните символи и надписите на тези монети и при съчетаването им с оскъдните сведения от изворите и епиграфските паметници стана възможно за достигане до следните, имащи съществено значение за възстановяване на политическата история на Одриското царство изводи.

Известните одриски владетели от средата на V до средата на IV в. пр. н. е. водят своя произход от Терес I и принадлежат на два родствени клона на династията. От първия, старши клон на династията одриски владетели са били Спарадок, Севт I, Хебризелм, Котис I и Керсеблепт. От втория, младши клон на династията одриски владетели са били Ситалк/Сараток (?) 1, Саток (?), Меток, Аматок и Терес II. Приемственността в монетосеченето на владетелите от двата клона на династията (използването на едни и същи основни изображения и допълнителни символи в монетосеченето на преките родственици в рамките на клона на династията), използването на династически символи в монетните им емисии, използване на същите изображения като символи в подаряваните от владетелите съдове от благороден метал и в други владетелски регалии, е дало възможност на този етап на проучване да се възстанови по един приемлив начин одриската династия и представи схема за преминаването на властта от единия в другия клон на династията (Топалов, 1994; Topalov, 1994 и Топалов, 1998, 167-199, 305-306, като схемата на династията е дадена на таблици 1 и 2).

Определяне изображението на двойната брадва в монетосеченето на Меток, Аматок и Терес II и изображението на коничния (култов?) съд с две дръжки в монетосеченето на Севт I, Хебризелм, Котис I и Керсеблепт за династични символи от монетосеченето на одриските владетели е дало основания да се счита, че поставяните на опаковата страна на по-ранните одриски владетелски монети повтарящи се характерни изображения представляват техни лични владетелски символи, на базата на които се е достигнало до въвеждането на династическите символи в по-късните одриски владетели (например изображението на летящ орел със змия в клюна в трите типа монети на Спарадок). Поради наличието на необичайни допълнителни надписи около изображенията на кон в монети на Севт I и поради поставянето на изображенията на кон или протоме на кон на лицевата страна на одриските владетелски монети, на престижните типове от които на същото място е поставяно изображенията на владетеля на кон или главата на владетеля е установено, че тези изображения са свързани с одриските владетели, а не с монетосеченето на елинските градове от крайбрежията на Тракия (Топалов, 1994, 79-84, 151-158; Topalov, 1994, 71-76, 139-146).

Така определените по данни от монетосеченето два клона на одриската династия намират своето потвърждение и от сравнително различните райони на местонамиране (т. е. на разпространение) на основните количества от известните им досега намирани монети (данните, посочвани в проучванията). Изхождайки от установеното съществуване на два клона на одриската династия и установената последователност при смяната на основните изображения и допълнителните символи от монетите на Меток, Аматок и Терес II се изясняват техните родствени връзки и е достигнато до сравнително точно датиране на различните им емисии монети (Топалов, 1994, 42-71; Topalov, 1994, 35-63 с цитиране приносните проучвания и новите постановки в Юрукова, 1992, 65-67). Поради използването на характерни само за този клон на династията изображения и символи от монетосеченето е предположено, че известния само от монетите си и определян като династ от земи на Беломорска Тракия Сараток принадлежи към този клон на династията, т. е. Сараток е един одриски владетел от втората половина на V в. пр. н. е. Това намира потвърждение и от местонамирането на неговите монети. Тъй като най-големия брой монети от благороден метал, намирани в земите на Тракия принадлежат на Сараток, а досега не са известни монети на най-изтъкнатия одриски владетел Ситалк, както и на база на едни нови тълкувания на сведения от изворите, тези данни от монетосеченето и монетното обръщение са дали основания за аргументиране хипотезата, че с тези две имена е назовавана една и съща историческа личност. Според хипотезата одриския владетел, известен от изворите с името Ситалк е бил именуван от старите автори със своето царско-жреческо прозвище Ситалк, докато на достигналите до наши дни негови владетелски монети е било изписано собственото му тракийско име Сараток. Много разпокъсани преки и косвени сведения от изворите, свързани с политическата история, икономическите взаимоотношения и монетосеченето на ранните одриски владетели са се оказали взаимосвързани и допълващи се при положение, че Ситалк и Сараток са една и съща историческа личност, която тук на няколко пъти вече е отбелязвана като Ситалк/Сараток (?) (подробно разглеждане в Топалов, 1998, 167-199).

При така направените на база на сведения от нумизматичен характер изводи за съществуването на два клона на одриската династия и при изхождане от някои необичайни изображения и надписи от монетите на Севт I, Хебризелм и Котис I са намерени сериозни основания за съществуването на преки родствени връзки между тях. Това позволява да се достигне до редица нови изводи, свързани с наследяването на одриската царска власт и от двата клона на династията, както и са поставени под съмнения редица наложили се предположения за узурпиране на тази власт (Топалов, 1994, 79-109; Topalov, 1994, 71-100 и приложения 1 и 2).

Определяне изображенията на двойната брадва и коничния (култов?) съд с две дръжки за династически символи от монетосеченето на одриските владетели е позволило да се отхвърлят неправилните постановки, съгласно които редица изображения използвани в одриското владетелско монетосечене се считаха за заимствани от монетосеченето на гръцките градове от тракийското крайбрежие. Новото тълкуване на изображенията и символите от одриските владетелски монети е показало, че на тях са представяни утвърдени тракийски политически и религиозни символи, тъй като и изображенията на грозд, лоза с гроздове и характерни съдове са свързани с тракийските религиозни представи и като такива са използвани в монетосеченето на одриските владетели, явяващи се и върховни жреци в осъществяваната култова дейност. В няколко проучвания са посочени редица доводи, че изображенията и символите в одриското владетелско монетосечене не са заимствани от монетосеченето на гръцките полиси, а тракийските политически и религиозни представи са предавани чрез възприетата в ранното антично монетосечене символика с добавяне на характерни тракийски идеи, изображения и символи, някои от които са били възприети и доразвивани по-нататък в монетосеченето (Топалов, 1989; Топалов, 1994, 69-71, 90-98; Topalov, 1994, 61-63, 82-90).

Основателността на направените изводи още от първите проучвания (Топалов, 1989; Топалов, 1994; Topalov, 1994) се потвърждава от вида на изображенията и символите на всеки един от откриваните напоследък нови типове одриски владетелски монети. В трите типа нови монети на Меток и единия тип нови монети на Терес II се използват главно изображения, характерни за този клон на одриската династия, като и в четирите типа на опаковата страна е поставян династическия символ от монетосеченето на тези владетели двойната брадва. В трите типа нови монети на Севт I и в неизвестните доскоро одриски владетелски типове монети с надписите FILH и DHMHTRIO също са използвани изображения, характерни за другия клон на династията, като в три от типовете на опаковата страна е поставян династическия символ от монетосеченето коничен (култов?) съд с две дръжки (котиле?; котилискус?). Установява се, че този символ се използва в монетосеченето на Севт I, Хебризелм, Котис I, Керсеблепт и на евентуалните одриски владетели (?) от същия клон на династията с инициали FILH и DHMHTRIO. Употребата на същия символ и в монетосеченето на Севт I (~424~405 г. пр. н. е.) е показал, че той не е заимстван от монетосеченето на Кипсела, започващо най-рано от края на V или началото на IV в. пр. н. е., тъй като е прието считаното за резиденция и монетарница на този клон на одриската династия градче да преустановява своето автономно монетосечене по времето, когато то попада под контрола на одриските владетели и на база данните от монетосеченето им, за първи такъв владетел се приемаше Хебризелм (~389~383 г. пр. н. е.) (Shonert-Geiss, 1993, 165-168). Допълнителни основания за този извод са намерени в съществуването на монети на други градове от района, имащи на опаковата си страна същото основно изображение. Това са малкономинални бронзови монети с инициалите BISAN (на Бизанте), HR/AI (на Херайон Тейхос?), SA (на Салимбия?), AD и A/D (на Адиас/Атирас?) и тези с инициалите FI, FIL и FILH (възможно на Филис/Филеас?) (Топалов, 2000, ...., под печат). Проучването на тези непознати доскоро монети на малки градчета от района на Пропонтида, повечето от които упоменати в изворите като тракийски селища и крепости, дават нови доводи в подкрепа на вече направени изводи, както и възможност да се изяснят отношенията между одриските владетели и поставените под техен контрол градчета от района. Още веднъж се установява, че не гръцките градчета от крайбрежията на Тракия налагат избора на основните и допълнителни изображения и символи от монетите на одриските владетели, а под влияние на мощното Одриско царство редица градчета въвеждат в монетосеченето си изображения и символи, свързани с одриските владетели и почитаните от тях божества, на които тези владетели са и върховни жреци. Установява се, че в поставените под контрол тракийски територии одриските владетели са създавали опорни бази, състоящи се от тракийски селища (някои от които известни от надписите върху тракийските съдове), разположени в близост до тях владетелски резиденции, известни светилища (култови центрове), малки укрепени градчета (в повечето случаи пристанища). При изхождане от тези бази е бил упражняван контрол както върху местното тракийско население, така и върху гръцките градове от крайбрежията, градове които са били основен източник на доходи, използвани с идеята на одриските владетели за създаването на едно единно Тракийско царство (Топалов, 2000, ..............., под печат).

Известните до 1994 г. 24 различни типа одриски владетелски монети и ограничения брой от тях, намиращи се в музеите в България беше наложило извода, че до средата на IV в. пр. н. е. тракийски монети в Тракия не са се използвали, а са служили само като политически и държавнически знак (съгласно обобщеното разглеждане във Фол, 1975, 105). С публикуване през последните години на информация за новите значителни количества ранни одриски владетелски монети от частни колекции се установява голямото значение на това ранно владетелско монетосечене за търговските взаимоотношения във вътрешността на Тракия (Топалов, 1994; Topalov, 1994; Топалов, 1998). Одриските владетели са отсичали почти всички употребявани по това време в античния свят номинали сребърни и бронзови монети, като тетрадрахми (Спарадок), дидрахми (Севт I), драхми (Спарадок и Севт I), диоболи (Спарадок и Севт I), трихемиоболи (Сараток/Ситалк (?), Меток и Котис I), хемихектета (Сараток/Ситалк (?)) и хемиоболи (Меток), както и бронзови монети, отнасящи се по номинална стойност в отношения 1:2:4:8:16 (за номиналите бронзови монети Топалов, 1994, 126-127; Topalov, 1994, 116-117). Намирането на одриски владетелски монети в землищата на почти всички селища от античната епоха по горните и средните течения на реките Марица и Тунджа подкрепя изказваното в проучванията мнение за създаването на едно значително ранно одриско владетелско монетосечене, предназначено за нуждите на дребната търговия на територията на Одриското царство.

При проучване различните типове и номинали одриски владетелки монети е достигнато до извода, че една значителна част от тях са отсичани в монетарници от вътрешността на Тракия, намиращи се под контрола на одриските владетели. Основание за това са намирани в изработката и използването на необичайни за дотогавашното монетосечене бронзови ядра, голямото вариране на теглата на едни и същи типове бронзови монети, грубите и схематични изображения върху някои от типовете бронзови монети, нарушаването на порядъка на изписване на надписите около изображенията и намирането на едни и същи места на бронзови одриски владетелски монети заедно с ненасечени ядра на такива монети, явно използвани в монетното обръщение заедно с редовните монети (Топалов, 1994, 59-66; Topalov, 1994, 54-59, както и нови доводи в Топалов, 1998, 230-249). Тази информация от нумизматичен характер, за която няма сведения в изворите е дала възможност да се възстанови част от провежданата от одриските владетели икономическа политика в контролираните от тях територии и показва недвусмисленно съществуващото доскоро подценяване на ролята на икономическите възможности и вътрешнотърговските отношения в земите на древна Тракия.

При проследяване последователната промяна на номиналите и използваните за монетосеченето метали са направени редица изводи, свързани с политическите и икономическите действия на одриските владетели. В ранния период на създаване на Одриското царство от владетелите му се отсичат главно престижни, сравнително голямономинални сребърни монети, имащи подчертано политико-пропаганден характер. По-късно се отсичат сребърни монети от малки номинали за нуждите на вътрешнотърговските взаимоотношения, като на това монетосечене се възлага и да популяризира своите издатели над поставените под контрол други, главно тракийски територии. Ненамирането на малкономиналните сребърни одриски владетелски монети като колективни находки, а главно като единично намирани монети показва определената им роля на средства за размяна на територията на Одриското царство, а не за престижна изява на владетелите чрез използването на тези монети във външнотърговските взаимоотношения. Едновременно с отсичането на малкономиналните сребърни монети се отсичат и разнообразни емисии бронзови монети, предназначени явно за обезпечаване на дребната търговия. Известния досега нумизматичен материал дава възможност да се предполага, че именно в тези райони на Тракия за първи път се отсичат монети от неблагородни метали (Топалов, 1994, 33; Topalov, 1994, 27; Топалов, 1996, 69-74; Топалов, 1999, 3-11). Това не може да се разглежда като някаква случайност, тъй като само една силна власт упражнявана над големи територии може да наложи използването на имащите принудителна стойност бронзови монети сред местното население, а именно такава власт в разглеждания район са упражнявали одриското племенно обединение, а по-късно и Одриското царство. Въвеждането на бронзовото монетосечене и използването на бронзовите монети за вътрешнотърговските взаимоотношения е давало възможност на одриските владетели да се разпореждат по свое усмотрение с големите количества монети от благородни метали, получавани като данъци от елинските градове от крайбрежията на Тракия. Вероятно те са използвали тези средства за поддържането на необходимата военна сила, гарантираща териториалната цялост на техните владения, както и провежданата активна политика за поставяне под контрол на тракийските племена за създаването на едно голямо Тракийско царство, каквато линия се проследява в дейността на ранните одриски владетели най-малкото до Сараток/Ситалк (?). (Топалов, 1998, 134-138).

Първоначално отсичаните бронзови монети са само от най-големи номинали. Постепенното въвеждане на малкономиналните бронзови монети показва провеждането на определена планомерна политика в монетосеченето, тъй като с промяната на номиналите се е отговаряло на изискванията на провежданата икономическа политика от одриските владетели във вътрешността на Тракия.

Прекратяването на отсичане на сребърни монети при одриските владетели от средата на IV в. пр. н. е. и пускането на емисии само от бронзови монети от най-малки номинали показват намаляване на възможностите на последните одриски владетели за разглеждания период от време вследствие провежданата от Атинския морски съюз политика и завоеванията на Филип II. Въпреки все още недостатъчния за обобщени изводи нумизматичен материал може да се счита, че по това време намаляват отсичаните количества от одриски владетелски монети.

Отсичаните от одриските владетели голям брой номинали сребърни и бронзови монети, както и сравнително големите вече количества такива монети, намерени във вътрешността на Тракия, показват едно развитие на търговските взаимоотношения и паричното обръщение, каквото досега не се предполагаше от достигналите до наши дни сведения в изворите.

Посочените до тук изводи от разглежданите проучвания за възможностите, които предоставят сведенията от нумизматично естество за възстановяване на икономическите взаимоотношения и политическата история на Одриското царство от средата на V до средата на IV в. пр. н. е. показват значителните възможности да се допълват и доизясняват оскъдните сведения от изворите и епиграфските паметници. По тази причина резултатите от комплексните проучвания на известния нумизматичен материал не трябва да бъдат подценявани и създаваните на тяхна база обосновани работни хипотези или изводи подминавани без нужното внимание при извършваните напоследък обобщаващи исторически проучвания за древна Тракия, в които продължават да се преразказват изворите и някои недостатъчно аргументирани идеи още от края на миналия век, идеи влизащи в явно противоречие с известния и новоокривания археологичен материал, с извършваните на негова база нови проучвания.

Бележки

1. Под подобно заглавие част от това проучване бе подготвено за изнасяне като доклад на конгреса по тракология през 1996 г. Поради невъзможността на автора да вземе участие на конгреса, то се представя допълнено с данни от публикувани през последните години нови изследвания на база монети от частни колекции. С незначителни съкращения това проучване е предложено като доклад за международния конгрес по тракология през 2000 г. в София.
2. Информацията е събирана в продължение на 30 години от участници в комисията по експертна дейност към БНД (Българско нумизматично дружество), основно в клуба на нумизматичната организация в София, на провежданите през ден срещи на колекционерите, на които често присъстват и колекционери от останалите нумизматични дружества в страната (над 100 организации през 1990 г.). Научните работници, интересуващи се от събираната информация са имали възможност да се запознаят с нея и да я използват по време на организираните по линията на БНД специализирани изложби и конференции, както и при лични контакти с членове на експертната комисия към БНД.
3. От началото на века в известията на музеите се публикуват ежегодни кратки съобщения за местонамирането и съдържанието на случайно откриваните на територията на България монети. По-голямата част от тези сведения са давани от граждани и колекционери и са публикувани главно в бюлетините, водени от Мушмов, Герасимов и Юрукова. Редица членове на експертната комисия към БНД са предавали част от събраната от тях информация за публикуване в бюлетините за находки от земите на България. На база на тази информация от колекционери са публикувани редица проучвания свързани с монетосеченето и историята на древна Тракия и средновековна България, като предстои издаването и на други подготвени за печат изследвания.
4. Тези 729 монети сме имали възможност да прегледаме лично. Освен това сме получили информация за други около 1000 ранни одриски владетелски монети, информация, която не използваме пряко, а само вземаме под внимание с нужните в такива случаи корективи.
5. Тук няма да се дава информация за намирания през последните години нумизматичен материал при провеждани археологически разкопки, поради очакваното им докладване на конгреса. Поради тази причина в доклада не са цитирани редица други приносни проучвания от периода 1994-1999 г., освен пряко свързаните с публикуването на изследвания на монети от частни колекции. Това може да създава впечатления за изтъкване главно проучванията на автора на доклада, което не отговаря на намеренията му, а само отразява факта, че през последните години останалите изследователи на монетосеченето и историята на древна Тракия не са проявявали подобен подчертан интерес за издирване и проучване на нумизматичния материал, намиращ се в граждани и колекционери в България.

 Литература

1. Герасимов Т., Портрет на Севт III на монети, сб. "Г. И. Кацаров", II, ИАИ, т. ХIХ, 1955, 125-127.
2. Добруски В., Исторически поглед върху нумизматиката на тракийските царе, Сб. Народни умотворения, 14, 1897, 555-631.
3. Златковская Т., Возникновение государства у фракийцев, 1971.
4. Манов М., Нов тип бронзова монета на Меток, Нумизматични изследвания, 3-4, 1998, 3-7;
5. Мушмов Н., Монетите на тракийските царе, сб. В. Дякович, 1925, 195-249.
6. Топалов С., Към сребърните монети с надписа MHTOKO, Международна конференция "Родопи - древност и съвремие", Хасково, 1989, материалите от конференцията все още не са отпечатани от организаторите.
7. Топалов С., Одриското царство от края на V до средата на IV в. пр. н. е. Приноси към проучване на монетосеченето и историята му, 1994.
8. Топалов С., Неизвестен тип ранни бронзови монети от голям номинал от земите на Тракия, Анали, 1996, 1-4, 69-74).
9. Топалов С., Тракийски приноси в ранното антично монетосечене, Проблеми на изкуството, 3/4, 1997, 75-92.
10. Топалов С., Монетосеченето на Кетрипор - владетел от земите на Тракия в средата на IV в. пр. н. е., Нумизматични изследвания, 1, 1997, цитирана като 1997а.
11. Топалов С., Племена и владетели от земите на Одриското царство и граничните му югозападни територии от края на VI до средата на IV в. пр. н. е. Приноси за проучване монетосеченето и историята на древна Тракия, 1998;
12. Топалов С., Бронзовото монетосечене на одриския владетел Севт I, Анали, 1-4, 1999, 3-11;
13. Топалов С., Нов тип бронзова монета на одриския владетел Терес II, Анали, 3-4, 2000, 66-85.
14. Фол А., Тракия и Балканите през ранно-елинистическата епоха, 1975.
15. Юрукова Й., Монетите на тракийските племена и владетели, Монетни съкровища от българските земи, том 1, 1992.
16. Юрукова Й., Монетите на Котис I в Пистирос, Каталог на изложба. Цар Котис I. Тракийската държава. Емпорион Пистирос, 1994, 8-10;
17. Babelon E., Traite’ des monnaies greques et romains, 2 pertie, Description histerique, 1928-1932;
18. Jouroukova J., Coins of the Ancient Thracians, 1976.
19. Kolev K., Boev P., Portrдts in der Thrakischen Numismatik, Pulpudeva, 1, 1976.
20. Kraay C.,Archaic and classical Greek coins, 1976.
21. Sear D., Greek Coins and their Values, 1978.
22. Schonert-Geiss E., Die Mьnzstatte Kypsela in Thrakien im 4. Jh v. n. Z., Actes du XIe Congrйs International de Numismatique, 1991, 165-168.
23. Topalov S., The Odrysian kingdom from the late 5th to the mid-4th c. B.C. Contributions to the study of its coinage and history, 1994.